Защо… (Не)възможното тук?

Шестият брой на списание „НУЛА32“ е посветен на избора на „някъде другадето“. И предвид особената ситуация залагаме на особена визия. В следващите страници Ви очакват наградените текстове от конкурса „(Не)възможното тук“, който проведохме тази есен с приятелите ни от mediacafe.bg, като накрая сме оставили и нещо от себе си. Радваме се, че не на нас се падна трудната задача да отсеем и подредим най-оригиналните и стилово издържани предложения. Благодарим на компетентното ни жури в лицето на Александър Секулов, Недялко Славов и Манол Пейков, че приеха поканата ни и свършиха тази работа вместо нас. Благодарим също така и на всички близо двеста души, които се разпознаха в идеята ни и пресъздадоха себе си и усещанията си в нея. Участието на толкова много хора е преди всичко показател за необходимостта от говорене по темата, въпреки привидната ѝ преекспонираност.

Едва ли обаче в сегашното ни усилие можем да дадем дори и частичен универсален отговор на въпросителната, пред която сме изправени. Потърсихме думите Ви в настоящата книжка, именно защото осъзнахме колективната си неспособност да овладеем огромното и абсолютно колебание, което се оказа отдавна планираното заглавие. Това, което Ви предлагаме тук не е нищо повече от просто поредната снимка в албума, от просто поредния опит за улавяне на отсъствието, удобно настанило се по празните места.

Но сега е краят на декември. Времето на ония десетина дена празнично безвремие, когато почти всеки се е прибрал от личната си чужбина и във въздуха се носи онова лъжовно усещане за пълнота. Когато хората, които през по-голямата част от годината мислят и говорят на какви ли не езици в какви ли не страни, са си вкъщи и все така продължават да си и-кат и е-кат по пловдивски. Да си говорят на майна, сякаш никога не са си тръгвали и сякаш няма повече да си отидат… Не и преди да ги изпратим пак.

Конкурсът свърши, но (не)възможното тук продължава…


Снимка: Петър Радев