Alternative на бялото знаме

I’m losing all my dreams
they used to save me from the grief
I’m choosin’ the lonely me
I’ve never felt so empty
But tonight is the night it’s all goin’ down.

Алтернативната музика е несъзнателен избор за начин на живот, който се случва в много ранна възраст. В един момент се събуждаш и се озоваваш в средата на изключително необуздан(естествено не си мислиш за думата „необуздан“) концерт на банда, която е всичко друго, но не и типична. Около теб са приятели ти, с които допреди малко си вършил абсурдната комбинация от дискусия на тема „човешки дълг, принципна отговорност, гражданско общество”. Пиете възможно най-евтината бира.

Облеклото Ви е такова, каквото е. Не претендирате за нищо повече, но си знаете цената. Музиката е абсолютно същата. Наситена със звук – тежките китари гарнират гнева; мелодичните части – искрените моменти; текстовете не представляват някакви отвеяни химерични чувства на завършеност и утопични любовни романси, а безскрупулен разрез на реалността. На ръба си на пънка, отричаш мейнстрийма и си в своя собствена ниша. Ти си алтърнатив.

Алтернативната култура, побираща в себе си всякакви хора, се дефинира най-вече от музиката. Дали ще си някъде около 2005-та г. „на ръб” (пространството срещу Централна поща, на което от 7 години има археологически разкопки) и ще дискутираш с момчетата от Hellmarch следващия им концерт в „Пъзела” или пък снощи така си се наковал в REDEYE ( сега „Apartment 101“), че единственият ти вариант е кротко да стоиш отстрани и да пиеш единствената си биричка за деня, ти пак си обграден от музика.

Запознаваш се с хора, които се кефят на System of a down, докато си на 15, а след 5-6 години си говорите как всичко е тръгнало с Linkin Park в шести клас. Сега пък отивате на Smallman в „Алкохол“ (сега клуб „Библиотеката“). Така разбираш, че си част от общност, която има общи корени и обща цел. Влечението към интересното и разнообразното. Винаги.

Вече е 2009 г. и се озоваваш на концерт на Габана в „Петното”, защото снощи си си говорил с Моржа в „Найлона“ и до 4 сутринта си дискутирал правилното произношение на името на бандата му – дали е Габана и Габеньа (разбирай английско произношение). Габана сега вече са в различен състав, но това , което си е – си е.

Така виждаш всичко. На концерта са членовете на Automatic Flowers, от които разбираш каква е връзката между кучката и сводника, както и какво е me talcore и български алтърнатив. Постоянно се споменава Гущера и докато се чудиш какво точно се има предвид  – виждаш плакат на Collapso – прибираш се – намираш майспейс страницата им и докато все още си в първите секунди на песента, разбираш че това е прякора на вокалиста им.

Като се въртиш в алтернативния кръг, който всъщност е триъгълник между „Петното“, „Найлона“ и „Пъзела“ – постепенно навлизаш в културата на алтернативната музика. Започваш редовно да ходиш на концерти, да познаваш всички, разбираш за репетиционната в Коматево, за Любо и за Пешо от Фламинго. За първи път пипаш инструмент във втора репетиционна, докато в Първа Delate репетират Пловдив е само наш. Впоследствие отварят и други клубове, които започваш да посещаваш, но преди това винаги се стараеш, ако е топло – да запиеш някъде, докато в трепет пред концерта обсъждаш живо бандите.

l.php

Това е кратката версия на историята за пловдивския алтърнатив. Клубове дали началото и захранили глада за български банди са „Пъзела“, „Петното на Роршах“, „Гепи“, „Алкохол“, „Сохо“, „Лебовски“, „Найлона“ и т.н. Някои от тях вече не съществуват, други са още ги има, но с друго име, а трети, като „Найлона“ са просто вечни.

Разбуждаме се постепенно от зората на пловдивската музикална сцена и се пренасяме в сегашно време, където процесите все така интезивно, всеобхватно и катарзисно текат.

Една от горещите точки за алтернативния ъндърграунд, която кореспондира на „на ръб” сега са „копчетата” (площад „Стефан Стамболов“ в северозападната му част). Тук се събират младежи, които играят хек, пият биричка и кротко живеят със залеза на слънцето, хвърлящ лъчите си точно по линията на отсрещната улица. Някои от тях са членове на най-популярните младежки банди в града. Често можеш да видиш Момчил, Едиз и Никола от Бънча (Bunch of Assholes), които спокойно. кръстосали крака, обсъждат следващата игра на хек или пък как Никола (басист на бандата) се е сдобил отново с бас отнякъде. Виждаме и членовете на Moist (също като BOA пънкарска формация) със стърчащите от гърбовете им калъфи за китари. Крис от PRNRML, който от време на време се появява, само за да затвърди позиция, без съзнателно да го прави. И тук-таме някой от ТДК подхванал кавал или разпален разговор.

Наблюдавайки тази смесица от хора на различни възрасти – от 14-15-16 до 28-29, дори повече, у свидетеля остава усещането, че пред себе си има извадка от най-пристрастяващата част на младостта. От това, което всъщност придава усещането за свежест и нови хоризонти на думата младост.

Някои от хората, които стоят на копчета от залез до здрач, а понякога дори повече – преди обживяваха пространството около фонтаните в градската градина. Двете места там – трибуните, наречени със събирателното „на Фонтани” и „Върбата”, бяха с абсолютно същата значимост, както ръб, както сега копчета, но с течение на годините и на хората постепенно фокусът се измести.

Определено кулминацията на алтернативната култура в Пловдив са концертите, както и клубовете, които играят ролята на едни формиращи структури. С избора на банди и организацията на разностранни събития съзнателно или не клубовете са тези, които диктуват музикалния вкус в града. Намирайки се в древен град, дори култура, която се смята за „суб” намира аргументите за неспирното си развитие.

Едно от нещата, които различават музикалната сцена в Пловдив от тази в София е липсата на прекалено предлагане. Такава тенденция се наблюдава, но все още местните банди са запазили статута си на атракция, а клубовете в града подобаващо ги обгрижват, като редките видове, каквито всъщност са. Пловдив неусетно, посредством ограниченията на размера си, извлича най-доброто от това и се превръща в люлка на един автентичен ъндърграунд алтернатив.

„Стейдж 51“(Stage Fiftyone) е безспорно клубът дал най-голям тласък на младежката сцена в града през последните 5 години. Имената на PRNRML и Downer Kill имат тежест и са разпознаваеми из младежките среди под тепетата. Спомням си ясно, когато Емо (китарист на Downer Kill)  се подстрига в стил„течението на post-hardcorea” в Щатите и след това целия град беше залят с прически от този тип. Стотици хора страдаха пък, когато  PRNRML не можеха с месеци, дори години, да си намерят постоянен барабанист. И някак си подобни не чак толкова масови, но все пак попълнени с присъствие течения легитимират сцената и една субкултура, като съществуваща.

12118899_1666280906962657_1964834096145170518_n

Добре, петък е или събота. В Стейдж 51 започва концерт, винаги от 19:30 с много редки изключения. Всеки редовен знае, че не се започва на време, че има поне половин час толеранс преди истинското начало. Но тук, към 19 и 30 вече започва идването на хората, чуват се немутиралите им все още гласове, несдържани момичешки викове и как всеки е малко или много превъзбуден от това, че е на концерт. Усещането е сходно с това да имаш рожден ден. Входът е нисък – типично 5 или 6 лв, но рядко има значение, ти вече нямаш търпение да ги дадеш. Пушиш си цигарата, хвърляш я и бързо изкачваш стълбите пред клуба. Любезната леля, която никога не обелва и дума взима парите ти и ти слага лентичка. Пред теб се открива голяма сцена и много и млади хора пред нея. Всички са готови да викат, да скачат и да играят пого, с когото и да е на сцената. Тук е много важно да се каже, че акцентът не пада изцяло върху изпълнителите, а поскоро върху общността. Върху начина на живот, върху това да се чувстваш част от нещо по-голямо.

Като образова младежката аудитория с културата на „ходенето по концерти” Стейдж 51 е само първата стълба в един многопластов субсвят в Пловдив. Приближаваме се към центъра и отмятаме бърз поглед към копчетата, преминаваме Джумаята с желанието да засечем някой познат поглед, озоваваме се в Капана. Тук място намират клубове, които дори са създадени от оригинални членове на алтърнатива. Имаме Рад, който е собственик на „Даунлоуд“, където всички музиканти от периода на Габана и Колапсо се събират. Явява се като пункт на вече установените, да наречем именити представители на тази субкултура. Там, преди концертите, провеждани в„No Sense“, „Библиотеката“ или „Post-Culture Stage“, отсядат музикантите от гостуващите групи – да пият по бира на спокойствие. Така се оформя още една гореща точка.

Важен момент в развитието на пловдивския алтърнатив ъндърграунд беше и сформирането на „Post-Culture Stage“. Интересно е да се обърне внимание , че това е платформа създадена от членове на съвсем нови банди, несъществували допреди 4-5 години. Посткултурната сцена е явен опит да се обедини един алтърнатив, задружен в действията си срещу враждебността на средата и ежедневието. Нещо, зад което алтърнатива стои ярко. Посткултурната сцена е част от организма на „Петното на Роршах“, но е сравнително независима единица със свои собствени проекти. Един от тях е „Последните Първи”, който е логично идеологическо последствие на идеите на много от младите банди в страната. Създадена от една от тези групи (ТДК), платформата се стреми да покаже на зрителя „ъндърграунд авангарда”. Идеята на „Последните първи” е да даде достъп на хората, подкрепящи сцената –  да видят нещо, което до този момент не се е случвало точно поради враждебността на средата.

Наместо край, тук фокусът ще падне върху движещата единица зад самата култура, зад самата „ сцена”. Това са хората. Имаме единици, които отделят ежеседмично по 10-15 лева само и само, за да отидат на концерт, само, за да си закупят тениска, само, за да могат да викат заедно със своите любими групи, но и по-важно – със своите приятели. Алтърнатив светът е свят на много самотни хора, които нито са лоши, нито са зли, а търсят легитимация за собственото си съществуване. За причината, поради която са – в отсрещния. Ние търсим да се видим у очите на другите, за да знаем, че сме тук.

Алтернативната субкултура в Пловдив е малка, но доста, доста истинска. Има проявления във всичките си посоки, тъй както би било във всяка европейска столица, била тя на културата или не.

Говори оператор на мъжки души
добре дошли на всички ви
представям ви новия ден
на въображението ни в Плен. 


Снимки: Кристиян Николов; Post-culture stage