юли 18, 2018

Колоритен, показен, еклектичен

С ясното съзнание, че не можем да изговорим Стария град от едно време и да обхванем само в няколко страници широкия спектър от подтеми, които той предлага, търсим помощ от фейсбук страницата „Архитектурата на Възрожденския Пловдив – Φιλιππούπολις, Filibe“. Срещам се с Костадин Андонев – част от администраторския ѝ екип, и едно от първите неща, които той ми казва е, че каквото и да си мислим, че знаем за миналото на Стария град, трябва да сме наясно, че най-вероятно то е погрешно. Смела прогноза, но бързам […]
юни 2, 2018

Тя, несъчинимата

В края на следобеда ще я видиш някъде да се мотае. Ще я гали слънцето в апатията на лятото – сезона, който най ще ѝ отива. През останалите всички могат да са тук и да дефилират. Сезонът, който тя ще дави в безделието на хоризонта, в непресторения мързел на града и в южняшкото му лекомислие. Сезонът, който тя ще режисира и в който най ще е възможна да се сбъдне. Пловдив в отсъствието на суетата. Ще те примами първо със вида си, но няма да се […]
май 28, 2018

Момиче от Копчета

Връщайки се назад във времето, героят на тази история би предпочел тя да се разказва като приказка, да има хубаво начало и щастлив край като всяка друга, но тук нещата няма да се развият по този начин. За добро или лошо в живота си досега героят на тази история е разбрал за себе си, че няма право да избира приказките, в които да оживява или да се измисля. Поне що се касае до тези, за които ще стане дума. Затова без повече уговорки, леко встрани от […]
април 18, 2018

Защо… Градът в краката ѝ?

На Владимира, която ни гледа от небето В сравнително краткото си съществуване и в още по-скромния си опит с представителите на нежния пол, все пак имахме достатъчното време да забележим и да отчетем една от важните особености на жената на Култура Тримона, която вероятно я отличава от всяка друга и която не спира да ни удивява и до днес – навикът ѝ да се разхожда на високи токчета из този град. Неразгадаема мистерия за нас винаги ще остане решението на дамите отново и отново да се […]
февруари 14, 2018

„Не е специална, но е моята“

Уговорката за следващия разговор започна в късния следобед на една ноемврийска неделя и, както тематиката на броя подсказва, за човека отсреща предходната вечер е била тежка. Заварваме събеседника ни в състояние на остър махмурлук, който, комбиниран с необичайността на предложението ни, наложи отлагането на все пак положителния отговор с няколко дни. Анонимно, но все пак достатъчно открито получихме възможността да надникнем в махленския лайфстайл от първо лице. Представяме ви един истински брилянт в махленската корона на Каршияка. Какви са отличителните белези на Махленския човек, как бихме […]
януари 16, 2018

Махленския човек

Махалата може и да има отрицателно значение като дума, но махленските хора със сигурност не се притесняват от това. Самите те всъщност не са най-представителната извадка на човечеството, че да имат каквито и да е ядове с недобрата си слава. Без да навлизаме в етимологични подробности, ще кажем само, че тази дума е по-обхватна, по-мека от синонимите си и се изговаря по-лесно от ръбовете на „квартал“ например. Звучи повече като нещо твое, което в крайна сметка е основната цел на всяко място – да те накара […]
ноември 20, 2017

За престижа на една фотография

Днес малко български редакции могат да си позволят лукса на една изчезваща професия, каквато е фотожурналистиката. Вече всеки има фотоапарат, с който криво-ляво може да запечата няколко момента и да ги навърже в репортаж. Противно на обстоятелствата обаче в настоящия текст ще обърна внимание тъкмо на казус, който, колкото се отнася до темата за визуалното в медиите, толкова я и разделя на две. Факт е, че журналистиката в репортерския си план отдавна е немислима без фотографията. Възможността да илюстрираш написаното, да ангажираш в по-голяма степен вниманието […]
октомври 1, 2017

Образите встрани от идеологията

Георги Лозанов е един от най-големите авторитети у нас, когато говорим за фотография. Потърсихме го за начало на този брой, за да ни въведе накратко в историята на българската фоторафия и да спомене накои от значимите ѝ имена, да ни разкаже повече за атмосферата отпреди и веднага след промените през 1989-а. Да започнем по-отдалече. Кога публиката разпознава фотографията като изкуство? Върху фотографията винаги е тежало известно подозрение, че тя няма достатъчния потенциал да се откъсне от реалността и да се превърне в изкуство. Повече или по-малко […]
август 20, 2017

Каква будала само

Още щом зърнеше формите им в далечината на магистралата се успокояваше. Приемаше това, че са там, че са все още налични и не са изчезнали като сигурен знак, че вкъщи всичко е наред, че ще бъде наред, докато ги има. С приближаването се уголемяваха в погледа му и постепенно отместваха моментните тревоги и заблуди от хоризонта, запълваха празнината в пейзажа, с който беше свикнал от дете, дорисуваха го. Пейзажът, който го изпращаше при всяко заминаване, само за да го извика после пак. Винаги по същия начин […]