Връщайки се назад във времето, героят на тази история би предпочел тя да се разказва като приказка, да има хубаво начало и щастлив край като всяка друга, но тук нещата[…]
Автор: Панайот Стефанов
Защо… Градът в краката ѝ?
На Владимира, която ни гледа от небето В сравнително краткото си съществуване и в още по-скромния си опит с представителите на нежния пол, все пак имахме достатъчното време да забележим[…]
„Не е специална, но е моята“
Уговорката за следващия разговор започна в късния следобед на една ноемврийска неделя и, както тематиката на броя подсказва, за човека отсреща предходната вечер е била тежка. Заварваме събеседника ни в[…]
Махленския човек
Махалата може и да има отрицателно значение като дума, но махленските хора със сигурност не се притесняват от това. Самите те всъщност не са най-представителната извадка на човечеството, че да[…]
За престижа на една фотография
Днес малко български редакции могат да си позволят лукса на една изчезваща професия, каквато е фотожурналистиката. Вече всеки има фотоапарат, с който криво-ляво може да запечата няколко момента и да[…]
Образите встрани от идеологията
Георги Лозанов е един от най-големите авторитети у нас, когато говорим за фотография. Потърсихме го за начало на този брой, за да ни въведе накратко в историята на българската фоторафия[…]
Каква будала само
Още щом зърнеше формите им в далечината на магистралата се успокояваше. Приемаше това, че са там, че са все още налични и не са изчезнали като сигурен знак, че вкъщи[…]
Последният етаж на града
От мойто село виждам колкото се вижда от земята към всемира… Затуй селото ми е толкова голямо, колкото и друга всякоя земя; Аз съм с ръста на каквото виждам, А[…]
Безкраен като… Мастагарка
„Вижда се каква е била орисията ми: да купувам книги, да чета, а и да пописвам. Да помня кой на кой „нумер“ е и да не правя гадни номера…“ –[…]