юни 14, 2019

Защо… Градът е футбол?

На Владимира, която ни гледа от небето В шестнайсетия брой на „Нула32“ няма да прозвучи първи или последен съдийски сигнал. Няма да чуете и съставите на двата отбора, защото тук имената често нямат значение. Като всичко останало, с което сме се занимавали дотук, настоящата ни тема нито започва, нито свършва с нас. Затова и не излъчваме победител, нямаме това право. Броят си остава непредвидим като самата игра, балансът – формална невъзможност. В ръцете си държите поредната резерва на дългата скамейка от хора и неща, които искат […]
май 1, 2019

Порочни размисли

Панайот Стефанов: Позволяваме си следния разговор в плен на заблудата, че на тази наивна възраст, увлечени от въпросите на идентичността и все още непремазани от повсеместното световно уеднаквяване, познаваме достатъчно този град, за да снемем поглед от добродетелите му за момент и да обърнем внимание на неговите пороци. И не за да го съдим, а за да научим и повече за себе си между редовете или поне за онова, което досега сме успели да регистрираме като липса. Обекти на следната размяна на мисли са онези несъвършенства […]
април 14, 2019

Защо… Пороци?

На Владимира, която ни гледа от небето Пороци е стърготина в дланта на годината, в която Пловдив трябва да се представи на света с висотата и престижа си. Настоящият ни брой разказва за всичко онова, което е неизменна част от човека и човешкото, но остава зад фасадата на благоприличието. В следващите страници сваляме маската на обществените норми и поглеждаме човека в неговите шумни и ярки, тихи и самотни слабости. В брой № 15 търсим и осветяваме недостатъците си, изследваме зависимостите си, а на места може би и […]
януари 5, 2019

Защо… „Неговото заедно, обречено на самота“?

На Владимира, която ни гледа от небето „Неговото заедно, обречено на самота“ идва в месеца преди голямата еуфория, в навечерието на фанфарите, светлините и шоуто. Малко преди гръмките фрази, туристите и гастролите да залеят улиците ни. Точно преди шума. Новият ни брой идва тихо и прелита над проектите, мандатите и останалите светове със срок на годност. Не взима страна в общия хор на доволни и недоволни, не се намесва в кавгите между институции и организации, а гордо заема мястото си встрани от фалша и конюнктурното говорене […]
юли 13, 2018

Защо…?

На Владимира, която ни гледа от небето Безсилието ни да намерим думи, които да рамкират настоящия брой, роди неозаглавената му корица. Тази тиха и безмълвна фотография, побрала в себе си повече време от всяка друга досегашна, сякаш ни се „прошепна“ сама. Всичко тук беше вече написано, а ние просто се озовахме между редовете му. Старият град неизменно се прокрадваше във всеки един от предишните ни броеве, но умишлено не позволявахме историята за него да започне. Доколкото можехме да удържим това, разбира се. Духовните му проекции върху […]
февруари 8, 2018

Квартална картография

Kакто вече споменахме, махалата е едно от първите и най-важни самоопределяния за всеки градски човек. Дори да се отделиш от квартала, при всяко едно ново запознанство информацията за махленската принадлежност на отсрещния действа на трудноразбираемо за нас подсъзнателно ниво – от приемане и сближаване до безразличие и понякога омраза, които истинският Махленски човек никога няма да покаже наяве, защото преди всичко е джентълмен. Не знаем и как е правилно да започнем класификацията на нашите махленци, защото наистина ни е страх да не обидим някого, имайки предвид […]
януари 11, 2018

Защо… Махленския човек?

На Владимира, която ни гледа от небето Преди пет-шест века Леонардо Да Винчи рисува знаменитата си скица Витрувиански човек. Тя онагледява оптималните пропорции на тялото и идеалната човешка фигура. Показва как Витрувианският човек съществува в някаква съвършена хармония със себе си и със света, който го е създал. Човекът като част от големия вселенски порядък, едно от проявленията на изначалния замисъл на нещата. Синтез на тялото (квадрата) и душата (кръга). Ние обаче решихме да пренесем Витрувианския човек няколко века по-напред…  В настоящето. Сложихме му анцуг, пакетче […]
октомври 12, 2017

Истории с мирис на фиксаж

За да започнем отнякъде разказа за фотографията в Пловдив, бяхме длъжни да се върнем доста назад – във времена, когато и най-смелите умове не са си представяли дигитална фотография, времена на особено отношение към снимането, на безкрайни часове в лабораторията, на обвързаност между политика и фотография. За да навлезем в автентичния свят на аналоговото снимане, фотографските клубове и организации през социализма, а и на привилегията да си фотограф тогава, когато не всеки може да снима, издирихме няколко от най-важните имена, без които не може, когато говорим […]
юни 18, 2017

Защо… Над нещата?

на Владимира, която ни гледа от небето Немалка част от публикуваното в настоящия брой е написано по възможно най-отдалечените от земята места –  по ръбовете на скалите, по върховете на тепетата, по последните етажи на града. А после и произнесено на глас пак там, горе, за да се уверим, че думите ни няма да прозвучат фалшиво, че ще се задържат поне за кратко във въздуха, преди вятърът да ги е отнесъл безвъзвратно, каквато съдба имат маловажностите. Този брой няма да броди по ниското и няма да […]