юни 14, 2019

Последната симфония на този свят

Всички живеем в една голяма социална игра – имаме определени роли, позиции в обществото, създали сме с времето собствена територия, там ни е удобно и гледаме да не я напускаме особено често. Доброволно или не, сме станали част от организацията на ежедневието. А тя е глобална, може би донякъде адаптираща се към културите, стерилна и болезнено скучна. Социалната игра има свой съдии, делегати и цялостна йерархия, където най-обикновено ти стоиш около дъното с безкрайната надежда за отскок. Имаме представа кое е позволено и кое се санкционира, […]
април 25, 2019

Светлината си отива на разсъмване

С изгорял стомах, възпален черен дроб, разстроени нерви, небръснати и отпуснати, равнодушни към всичко в света, непоносими сами на себе си, те седят така и пият и пиейки, очакват най-сетне в съзнанието им да пламне оная чаровна светлина, с която пиенето осиява ония, дето напълно му се отдават, заради която сладко се страда, пропада и умира и която за съжаление, с годините, се явява все по-рядко и сияе по-слабо. Иво Андрич – „Мостът на Дрина“ Стоиш на високия стол, облакътен върху непоклатимия бар и клатещия се […]
януари 8, 2019

Корабът ще си пътува във морето от неща*

Императивът на неговото заедно, обречено на самота.Йордан Велчев** Сценарият продължава с „Всички ние сме цветове“. В тази част от церемонията многоцветни лазерни лъчи ще се насочат към страничните подиуми, танцьори с огледала ще разпръскват светлината, над главите им ще свирят лазерни арфи. След това на сцената излизат 1000 доброволци, всички те шарени и цветни, за да онагледят идеята, че всички ние сме цветове… а точка на церемонията ще постави поразителна заря, обхващаща Трихълмието и Дановия хълм – из сценария на официалното откриване на 12 януари 2019 […]
декември 12, 2018

Тогава те видях за пръв път, не помниш ли?

Календарът е едно от най-важните творения на човека изобщо. Първият ни ориентир в безграничния хаос; опит да поставим живота си в ритъма на нещо по-голямо – вселена, природа, време, богове; утеха, че някога ни е имало. Първата необходимост да разберем изгревите и залезите, деня и нощта, снеговете и ветровете. Първата метафора на живота. Хилядолетия след появата на календара, днес той е част от прозата на всекидневието. Носим го на ръцете и в джобовете си, закачаме го на хладилника, надписваме го, понякога дори го наизустяваме. Планираме живота […]
октомври 29, 2018

Автобиография за кратко

Не съм от тук и съм за малко. Махленския човек В тази история ти си на деветнайсет. Предстои да завършиш гимназия и навярно имаш разни смели планове за близкото или далечното си бъдеще. …Добре де, вашите имат. Ти не си особено наясно какво изобщо се случва. Трудно си представяш себе си в някоя от готовите социални роли, които обществото предлага в каталога на неосъществените животи. Тайно вярваш, че отговорностите на този свят може и да те подминат като видимо некъпан стопаджия. Обходил си поне по веднъж […]
август 8, 2018

Всичко, което ми се случи, тук вече се бе случило

…Прекрасното изкуство в историята да изчезваш. Иван Лалич За малко ще се опитам да оставя настрана Стария град с неговата древност, архитектурна, културна и историческа значимост и да го изправя в цялата му непристъпност и невъзможност – в поле на шантави игри на време и дух, в пространство, което пита и после дълго мълчи. Старият град – крепостта, която животът често иска да пробие, но единствен победител в тази война остава тишината. Когато досадните туристи, накупили магнитчета и наснимали залез от Небета, се разотидат в късния […]
април 22, 2018

Женското начало

Ще си признаем, че не пишем този брой случайно. Той не е и плод на женската част от екипа, колкото и удобно да е. Решихме, че е прекалено необходимо точно сега и много ни се иска в края на зимата да си поговорим за жените в нашия свят. Навярно сме навлезли в онзи етап от живота, когато сме се подлъгали, че познаваме в детайли останалата половина от човечеството или точно заради гигантската тайна, в която може би винаги ще бъде обвита. Не ѝ е лесно напоследък […]
февруари 20, 2018

Размисли на един махленец

7 септември Да започваш деня си от сутринта – съвсем не е готино. На няколко пъти опитвах… Ужасно потискащо е – в един момент пред теб остават шест часа светла част от деня, а ти вече си изморен. Какво да правиш с толкова много време? През деня то тече ужасно бавно. Вечер е друго. Независимо дали спиш, или будуваш, вечерите винаги се усещат по-кратки. А тази муха вече седмица се опитва да излезе през стъклото, не усеща ли, че няма как да стане, що продължава да […]
януари 24, 2018

Реквием за едно детство

В началото на този текст сме длъжни да отбележим съмнението на автора във всеки един носталгично – патетичен материал, какъвто се появява сякаш по график от време на време в медийното пространство и който категорично заявява, че тогава е било по-хубаво, а сега всичко някъде се е пречупило и вече нищо не е същото и сега всичко е ужасно, пошло и безсмислено. Но към това ще се върнем по-късно… Да израснеш в махалата е нещо, което се е случило на невероятно голям брой хора, но не […]