септември 24, 2017

Защо… Светломер?

В ръцете си държите деветия брой на списание НУЛА32. Няма да преувеличим, ако кажем, че „Светломер“ е най-парадоксалният ни брой. Той има нелеката задача да говори за неща, за които говоренето много често е излишно. Той ще се опита да разказва по очите на някога красиво момиче, сканирано от стар филм, ще се провира между сенките и светлината, за да търси там онова, което ни кара да отделяме фрагменти от средата, частици от вечността, и да ги запазваме за себе си и тези след нас. Светломерът […]
юли 12, 2017

Тепето като ритуал

Първата интуитивна, дори моментална асоциация на повечето хора при споменаване името на Пловдив са неговите тепета. Може би дори по-разпознаваеми от Римския стадион, Античния театър и Стария град. Навярно малко фотоапарати по тези земи нямат снимка с изгледа, който се открива пред очите веднага след изкачването на Небет тепе, навярно доста малко хора са минавали оттук, без да се издигнат над шума на града, без да се скрият от враждебността на часовете в примамливите хълмове, да почувстват себе си в малката равнина, приклещена между двете вечни […]
юни 26, 2017

С Hills нагоре

Както по-рано споменахме – на тепетата никак не е добре да се ходи с празни ръце. Неизменна част от градския ритуал за качване, на който и да е хълм, е в ръце да държим една или две старателно охладени и пивки бутилки, пълни с течност, която бавно и постепенно да изливаме в себе си. Прохлада и невъобразимо удоволствие е да се наблюдава този град отвисоко, докато пием нещо студено и вкусно, нещо уж обикновено и ежедневно, но в момента на издигане над нещата вече придобива съвсем […]
май 22, 2017

Малкият и големият Париж

Малкия Париж, или Кючук Париж, което винаги е звучало прекалено сложно за произнасяне, и обикновеният хомо кичукус (човек от Кичука) с времето го е рецудирал до простото, но гордо – Кичука. Кварталът е онази задължителна част от градския фолклор, която придава така нужната мистика и загадъчност на едно място, за да бъде достойно то за производство на легенди, истории и образи. Загърнат в една особена самодостатъчност, Кичука с годините създава своя собствена култура, развява пламенно скъсаното си знаме и се самообявява за нещо като град в […]
февруари 25, 2017

Десет причини

Забелязваме вечната тенденция не само у нас, а и по целия свят, човеците да харесват особено статиите тип „топ 10“ за каквото и да е било. Светът започна от Десетте Божи заповеди, за да се стигне до „10 книги, които трябва да прочетете преди да умрете“, „10 начина за здравословно хранене“ и „10 начина да разберете, че жена ви изневерява“. Какво списание ще бъдем, ако и ние нямаме поне една статия „топ 10“? В две части. Понеже зад всеки българин, който тръгне да прави каквото и […]
ноември 14, 2016

„На кого ни оставяте…“

Тази история не е от историите с щастлив край. Впрочем тя все още няма край. Докато и последният българин пъпли из този свят, той ще носи със себе си безкрайната болка по завинаги изгубените български земи, по хилядите българи, които ще мислят сръбския, гръцкия или румънския за майчин език. Ще я пее в песните си, ще я пише в литературата си, ще я разказва на поколенията си, ще горчи и ще засяда като топка в гърлото. Но и ще знае, че там все още има малцина, […]
август 18, 2016

Дълг и чест

Когато ги видите, преминавате несъзнателно на другия тротоар. Изпитвате някакъв страх и притеснение, които не можете да си обясните. Те са най-демонизираната субкултура. Често ще чуете по медиите за тях, че се участвали в жестоко сбиване, че пропагандирали нещо, че прокуратурата се е самосезирала. Те са скинхедс. Веднага се сещате за агресивни млади момчета с голи глави, с военни обувки, пияни и дрогирани, с татуирани ръце и бухалка в тях, които ще ви спукат от бой само ако ги погледнете накриво. Понеже ние се съмняваме във […]
юни 29, 2016

Тежкото, неподатливо ядро

Първият път, когато попаднах на хардкор концерт, бях сравнително малък. Беше случайно и не съм имал каквито и да е очаквания, дори не знаех къде точно съм. Първото ми впечатление беше, че тия пичове крещят наистина много. Дори повече от познатите ми метъл банди. Второто, което научих, беше да стоя по-далеч от кръга пред сцената, за да не изям някой лакът съвсем случайно. После осмислих цялата картина и разбрах защо го правят. Те бяха съвършено свободни. И искаха да го извикат силно, на целия свят, да […]
май 15, 2016

Мебели върху тютюн

Ако се разходите сред множеството от масивни и високи сгради, опасли като крепост триъгълника между улиците Велешки – Вазов – Ботев, ще останете с леко горчивото, но пък за сметка на това – мистично усещане за тотална разруха, налегнала старите тютюневи складове. Олющени мазилки, изкъртени прозорци, порутени покриви, дълги ламаринени огради с надписи, напомнящи да си пазите главите от останките на рушащия се отминал свят. И никак няма да сте единствените ако сред този апокалиптичен фон се ококорите пред няколко тютюневи склада, които светят като диаманти […]