„Аз не танцувам, аз разказвам“

Черното мастило се вие устремено от глезена право към бедрото ѝ, за да кулминира по извивките на кръста ѝ, които отвличат погледа в плен. Държи се с такава лекота за пилона, докато сцената под безкрайните ѝ токчета изчезва, за да даде изглед към черното трико, което може би ти се иска да го няма. Набира се толкова естествено на ръцете си и за секунди танцът ѝ задава ритъма на музиката. Песента свършва, но все още виждаш как краката ѝ описват полумесец във въздуха. Иска ти се да запазиш мига и да го превърнеш във вечност, но вечностите обикновено са скучни. Баровото осветление замъглява главата, но илюзиите не обичат дневна светлина. Започва нова песен, но нея вече я няма. Запомнил си всяка извивка, а танцът връщаш на лента. Познаваш тялото ѝ добре, само за три минути го обходи поне триста пъти. Но нея не познаваш. Тя е онзи миг, който много ти се иска да споделиш. Тя е Андрияна и е танцьорка на пилон, майка и обвързана жена, която ни позволи да надникнем отвъд илюзиите.

Как започна всичко?

Започнах да танцувам по дискотеките през 2008 година, бях много малка, влязох в един клуб, видях танцьорките, хареса ми и си казах: „Ето това е, което искам да правя“. И ето в този бар се случиха нещата. Качих се за пръв път на пилона, нито съм го тренирала някога, нито някога съм мислела, че ще се озова там. Това не е просто да танцуваш, то е съвкупност от много неща. Или го правиш, или не, защото трябва да преодолееш страха. Това не е просто стриптиийз. Аз си отдавам душата на пилона, харесва ми. Когато танцуваш, провокираш себе си, провокираш и останалите. Това е изкуство. Дори често се шегувам, че като се кача на пилона, най-близките ми могат да разберат в какво настроение съм. Аз не просто танцувам, аз разказвам.

Да разбирам ли, че при теб не са били водещи парите, когато си започнала да танцуваш на пилон?

Да, със сигурност. Много хора не ми вярват, което е напълно нормално, но като се качи човек да танцува, то се забелязва кога го прави, само защото е на работа и кога го прави, защото му доставя удоволствие.

Колко вечери работиш в седмицата и по колко часа танцуваш?

Преди работех постоянно. Работех шест месеца, почивах, после пак така. Но аз цял живот го работя това нещо. Дори да спра за година, не усещам, че съм спряла. Мога да издържа и цяла нощ от десет до шест сутринта без да сядам. Много обичам да танцувам.

А токчетата как ти се отразяват?

Все още никак. Не ги усещам. Толкова много съм свикнала с тях, те са като част от мен. Да ходя на ниско ми е странно.

Кога се съблече за първи път?

Аз не се събличам. Аз съм достатъчно разсъблечена. Мисля, че мъжете в момента ги интересува не толкова голотата, то си я има достатъчно за този вид танц. Интересува ги друго. Докато съм на сцената, обичам да нося различни костюми. Моите костюми са в черно, защото това е моят цвят.

Има ли място за мечти в този тип клубове?

Всеки мечтае, навсякъде. За мен това е пътят за осъществяването на мечтата ми. Знам, че ще ми е трудно, но по-добре така.

Как се справяш с прекалено голямото мъжко внимание тук?

Аз го обожавам. Не само мъжкото внимание. Аз обожавам всякакво внимание. Понеже знам какво правя, когато се кача да танцувам, знам, че хората ме гледат, а това означава, че разбират какво правя, или поне им харесва, или поне малко им харесва.

Може ли да ми разкажеш за ВИП стаите, за които се носят легенди?

Това е много интересно на всички дами, които не посещават такива места. Там мога да вляза  с някой определен човек, когато не искам да ме гледа целият клуб или влизаш с човек, който не иска да го виждат. Там танцуваме, пийваме. Ние правим компания на хората, говорим с тях, понякога сме психолози. Има хора, които споделят неща, които принципно няма да ти ги споделят. Просто знаят, че ти няма да кажеш на никого. Аз съм много приказлива. Хората говорят с мен за всичко. Доста често ми споделят лични неща за живота си. Случвало ми се е дори да давам съвети, но не съм търсила съвети от клиентите. Случвало ми се е да споделям неща с тях. Тук идват много разумни хора. Идват млади момчета, добре сложени мъже, идват и жени.

Влюбвала ли си се в клиент?

Да. Не мога да кажа точно, че е било любов, защото не е било. Но привличане към определен човек – имала съм, да.

А клиент влюбвал ли се е в теб?

Не зная, но ми е много интересно и бих искала да разбера.

Понякога имала ли си страхове от работата си?

Виж, винаги се намира кой да ти досажда. Но ти сама решаваш дали това ще се случи. Преди допусках такива неща, грешка е било, но човек с времето се учи.

Случвало ли ти се е да си толкова отблъсната от някоя ситуация, че да не искаш да се качваш на сцената за известно време?

Не си спомням конкретно защо, но да. Имах такава ситуация и спрях да танцувам.

Мислиш ли за нещо докато танцуваш?

Не, само слушам музиката.

А виждаш ли някого?

Виждам всеки как ме гледа, почти винаги по един и същи начин.

Соло ли предпочиташ да танцуваш?

Колкото повече, толкова повече.

Как се разбирате толкова хубави момичета на едно място?

Когато си тук, трябва да има разбиране. Всяка е дошла да прави нещо, това място е като наш дом, няма нужда да се конкурираме или дистанцираме една от други. Тук се познаваме от много години. Имам приятелки, имала съм. Тук пораснах.

Танцувала ли си за жена?

Да, дори ми е по-хубаво, когато танцувам за жени.

Имаш ли сценично име?

Не, предпочитам да се представям с моето. Но преди, докато работех на морето, имах – беше Николета.

Коя си ти, когато слезеш от сцената?

Аз съм една и съща. Вкъщи съм родител, на сцената съм танцьор.

Трудно ли се съчетава нощна работа с малко дете?

Много зависи от човека до теб, мисля, че съм срещнала правилния. Той ме разбира и аз не крия какво правя. Така успявам да балансирам нещата, много е трудно, но се справяме.

А къде намери твоя човек?

На десет метра от бара, в който работех.

Има ли разлика, когато танцуваш вкъщи за твоя приятел или на сцената?

Да ти кажа, аз много не танцувам вкъщи.

Защо? Липсва ти сцената?

Не, аз си я имам вече и в спалнята. Това, което ми липсва повече, са близките ми, когато танцувам нощем. Сцената и пилона няма как да ми липсват, защото са част от мен, а освен това, както ти казах, ги имам вкъщи.

Твоят приятел не ревнува ли от всички погледи, всяка вечер?

Нормално е да ревнува, но го понася по мъжки.

У дома питат ли те за работата ти?

Не, за работа не говорим. Работата си е работа и всеки си гледа неговата, само ако има нещо сериозно и трябва да има намеса – да. Но повече не коментирам. Единствено ме питат „Как мина?“.

Какво са за теб сцената, пилона, танците и музиката?

Другият ми живот. Моят живот е сина ми, на второ място са музиката и танцуването. Сина ми го обичам майчински. Но ако трябва да избирам между мъж и танците, ще избера танците, защото съм спирала да танцувам заради мъж и беше много глупаво. Танците са голямата ми любов. И ме е страх най-много, че един ден няма да мога да го правя.

А какво ще правиш, когато вече няма да можеш да танцуваш?

Надявам се, че дотогава ще съм направила това, което искам. А аз искам да си отворя студио, в което да тренирам и преподавам на момичета.

*С благодарности към Андрияна и Play Along Club, гр. Пловдив