Дълг и чест

Когато ги видите, преминавате несъзнателно на другия тротоар. Изпитвате някакъв страх и притеснение, които не можете да си обясните. Те са най-демонизираната субкултура. Често ще чуете по медиите за тях, че се участвали в жестоко сбиване, че пропагандирали нещо, че прокуратурата се е самосезирала. Те са скинхедс. Веднага се сещате за агресивни млади момчета с голи глави, с военни обувки, пияни и дрогирани, с татуирани ръце и бухалка в тях, които ще ви спукат от бой само ако ги погледнете накриво. Понеже ние се съмняваме във всичко, решихме да повдигнем булото на този медиен стереотип, да проверим има ли защо да се страхуваме от тях, толкова ли са лоши момчетата с голите глави и кои всъщност са те и за какво се борят. Представяме ви едно интервю, което малко медии ще публикуват без редакции, разговор с човек, част от скинхед субкултурата в Пловдив. За да може нашият разговор да бъде възможно най-свободен, няма да публикуваме имената на събеседника ни.

Като какъв се самоопределяш?

Трудно е да се самоопределя с 1-2 думи, но на първо място съм български националист. Първите ми патриотични чувства се появиха още в много ранна детска възраст. В началото на 90-те и годините на прехода , макар едва 7-8 годишен, аз ходих с родителите си по митинги против комунистическия строй. Аз съм свободолюбив човек още от малък и очаквах демокрацията да ми донесе свободата. Както всички виждаме, 26 години по-късно, в България, а и в цяла Европа, демокрация няма. Медиите отново са контролирани от управляващите и тези, които си плащат. А свободата на словото е ограничена и често се наказва с ефективна присъда, особено ако те обвинят, че си расист или националист, което не е толкова трудно. Всеки, който не е удобен на системата, бива заклеймяван по този начин.

Няколко години по-късно, в края на 90-те се включих в модната, по това време, субкултурна вълна скинхедс , заляла цяла Българи, и оставам  верен на стила си до ден днешен.     

Кога и под какво влияние се появяват първите скинхедс в България?

Първите скинхедс в България се появяват през 1989 г. в София, а няколко години по-късно субкултурата се разпространява в цялата страна. Конкретна причина за това не мога да посоча, но това е един бунт на младежта, начин, по който да излезеш на улицата и да се справиш сам с всичко, което не ти харесва.

Кога и кои са първите организации и защо се появяват? На какъв принцип се организират?

В първите години на 90-те се основава БНРП (Българска национално радикална партия), която привлича в редиците си много скинхедс и в началото  се радва на голяма популярност. Дълго време след това хората са неорганизирани, събиращи се на групички на квартален принцип или на футболни мачове.

През лятото на 2003-та година се появява първата организирана група в нашия град, наречена „28 Пловдив“. Организацията се занимава основно с пропаганда и създава свой собствен уебсайт (за съжаление към ден днешен вече не съществува), на който са качени материали за някои герои на бялата раса като Боб Матюс, Дейвид Лейн, Ян Стюарт, Джордж Линкълн Рокуел и други. Снимки и информация за много музикални групи в нашите среди, както и авторски статии по актуални социални теми. Без да звучи самохвално, това беше първият по рода си сайт в България. През пролетта на 2006-та започнахме да издаваме ежемесечно списание, наречено „Дълг и чест“, девизът на младежката националистическа организация от времето на Царство България – „Бранник“. Две години по-късно, масовото навлизане на интернет блоговете и стотиците информационни сайтове убиха печатното ни издание.

Често организирахме различни акции като драскане със спрей на различни лозунги, разпространение на листовки сред хората, по училищата, по пощенските кутии и т.н. Нямахме финансиране отникъде, всеки вадеше колкото може да задели от собствения си джоб. Повечето от нас бяха ученици или студенти и не работеха, така че не сме имали кой знае какви доходи.

Започнахме да организираме социални събирания между скинхедс от цялата страна по различни поводи, както и да посещаваме концерти и митинги в страната и чужбина. Завързахме контакти с много националисти от различни европейски държави и в началото на 2009-та година изградихме българския клон на световната организация „Кръв и чест“.

11659298_10153456690679626_7607807452310929674_n

Кои са отличителните външни белези, разграничаващи скинхед субкултурата?

Разнообразието в скинхед облеклата е много по-голямо, отколкото повечето хора си представят. Обувките, обикновено, са кубинки или половинки с метални бомбета, цветните връзки са препоръчителни, в България основно белите. Дънките най-често са „скини“, избелени и отрязани до такава степен, че да разкрият по-голяма част от кубинките. Някои скинхедс  носят също така панталони тип „комбат“ или камуфлажни такива. Нагоре за традиционно облекло се смятат „слим фит“ ризите като „Ben Sherman“ примерно, с копчета на яката, а тирантите са един от задължителните атрибути в нашето облекло, основно тънките, по-познати като „спагети“. Често се обличаме и с поло ризки, а в последно време все повече се използват щампирани тениски, чието разнообразие е огромно. През по-студените дни, суитчъри с качулки и пилотни якета без яки.

Разбира се, бръснатите глави и татуировките също са важна част от символиката ни.

Кои са музикалните стилове, които характеризират скинхедс? Какво е различното в тях?

Основният и най-популярен стил в нашите среди е т.нар. RAC (Rock against communism), трудно ми е да обясня на читателите какво точно представлява този стил, но ако трябва да го сравним с някой по-популярен, мисля че е най-близо до хард рока. Друг също популярен стил, който все повече навлиза сред нас, е Хейткора, малко по-агресивен хардкор. Разбира се ой, пънк и ска също не са забравени, но все по-малко групи записват в тези музикални жанрове.

Кога възникват първите такива банди в България и има ли пловдивски групи?

Първата българска скинхед банда, „Срам и позор“, се появява в началото на 90-те години във Враца. Стилът им е ой/пънк и имат зад гърба си два албума. След дълга пауза, от 3-4 години насам  групата отново е активна. През втората половина на 90-те в Плевен се сформира втората такава група, наречена „Бранник“, те също имат два албума и по примера на „Срам и позор“, отново са активни. Стилът им е RAC. В началото на новото хилядолетие в София се появява и първата българска NSBM (националсоциалистически блек метъл)  банда „Paganblut„, която свири и пред наша публика.  Преди десетина години в София възникват още две банди, „Родна защита“ и „Чиста кръв“. И двете групи имат по един издаден албум и вече не са активни. Най-младата, и по всеобщо мнение най-добрата, българска банда до момента е „Войни на Тангра“, сформирана през 2014 г. в София, а в средата на миналата издадоха и дебютния си албум – „Враговете на рода“.

Кога започват първите концерти в Пловдив и срещали ли сте проблеми при организацията им?

Въпреки че не можем да се похвалим с нито една група, градът ни е домакин на най-много концерти от този тип в страната. Първите концерти бяха през септември и ноември 2008-а. По това време имахме собствен клуб, който позволяваше да организираме такива мероприятия. Една година по-късно обаче, през септември 2009-та година, организирахме концерт с канадската група „Vinland warriours“ в Асеновград и дебютното изпълнение на „Родна защита“. Тогава българският вокалист излезе на сцената с костюм на Ку Клукс Клан и развя знаме със свастика. След концерта публикувахме кратка статия и снимки от него. Две седмици по-късно снимките бяха на първа страница на вестник „Марица“, а заглавието беше: „Ку Клукс Клан в Асеновград, тълпата пее убий евреина (заглавие на песен)“. До вечерта, а и в следващите 10 дни това беше водеща новина във всички медии. Вследствие на това прокуратурата се самосезира и заведе дело срещу неизвестен извършител. На разпити бяха призовани много наши членове, озвучителят на концерта, както и човекът, който ни предостави помещението за концерта. Хората обясняваха, че това са глупости. За наличие на ККК извън Америка и дума не може да стане, това е просто сценично облекло за забавление и никой от нас не симпатизира на въпросната американска секта. За щастие, осъдени нямаше. В последните пет години редовно организираме концерти, а през пловдивската сцена минаха едни от най-известните банди в нашите среди от Унгария, Обединеното кралство и Германия. 

Имало ли е пререкания с други субкултури по време на различни музикални прояви?

Пререкания на наши концерти никога не е имало, но ние неведнъж сме разваляли пънк и хардкор концерти, които пропагандират анархия и червена идеология. След няколко такива случки, собствениците и организаторите се отказваха от бъдещи прояви, а някои дори затвориха клубовете си. Ние определено бяхме господарите на улицата. Говоря в минало време, защото смея да твърдя, че в момента в Пловдив няма истински организирана лява група, а само отделни елементи, основно атакувайки ни, скрити зад компютрите и въоръжени с клавиатури в ръце.

По света има скинхедс с различни политически убеждения – десни, леви, както и аполитични. Какво е положението в Пловдив? Как да си обясним факта, че в България мнозинството скинхедс изповядват десни политически убеждения?

Във всяка държава отношенията между субкултурите е различно. В България, както казах в предишния въпрос, съществуват леви и аполитични скинхедс, но за нещо организирано от тях не мога да се сетя. След 45 години под комунистическо робство, българинът е изпитал червения ботуш на гърба си и за разлика от западните либерални държави и все по-малко хора изповядват червената идея.

13214776_1231256943565989_1315133195_o

Какво място заемат скинхедс по стадионите?

Самият аз станах такъв на стадиона. По времето, когато посещавах футболни мачове, беше модерно да си скинхед. Повлиян от по-големите в агитката, и аз последвах вълната. Минаха години и модата отмина, все по-малко и по-малко скинхедс се срещаха по стадионите, докато на края осъзнахме, че мястото ни не е там. Започнахме да използваме по-рационално времето, което до скоро губихме по стадионите, а и решихме, че е напълно безсмислено бели хора, изповядващи една и съща идеология, да се бият помежду си, вместо да обединят силите си срещу общите врагове. Разбира се, по стадионите има много десни ултраси, с които си сътрудничим, а те разпространяват посланието сред по-голяма аудитория.

Какви са обществените нагласи спрямо скинхедс? Как медиите реагират към тази субкултура? А органите на реда?

В България все още хората са твърде консервативни и трудно приемат субкултурните хора. Дори да изключим татуировките и бръснатите глави, самият факт, че не следваме комерсиалното и не сме в един коловоз със средностатитическия българин, в техните очи изглеждаме странно. За съжаление, има много псевдоскинхедс, които изглеждат като нас, но не разбират и не следват субкултурата, употребяват наркотици(нещо абсолютно забранено за десния скинхед), напиват се и нападат бели хора. Това са неща, които отвращават много хора, и на другия ден в мое лице те виждат същия лумпен, който ги е тормозил предната нощ, но е трудно да обясня на обществото, че „нямам сестра“.

Относно медиите, те чакат всеки удобен момент за да ни оплюят. Под дърво и камък търсят тези гореспоменати лумпени, за да ги покажат по телевизията или дебнат, за да заснемат някоя тяхна издънка, която после да раздухат. Когато поканят нас за интервю, обикновено не сме им интересни или се опитват да сложат думи в устата ни, за да изглеждаме по-страшни и те да си направят сензацията, а на нашите врати да потропат инспекторите от ДАНС, които пък смятат нас за проблем за националната сигурност на страната ни. Ха-ха.

Полицията винаги се отнася с нас като с втора ръка хора. Навсякъде, където се появим, сме им като трън в очите и правят всичко възможно да ни премахнат. На празника на Пловдив, няколко години подред, наши членове бяха задържани от цивилни и извеждани от тълпата. След поредната подобна гавра с наши членове поехме сериозна образователна кампания в нашите редици, за да запознаем хората с правата им и да ограничим до минимум полицейския произвол срещу нас. Макар и минимален, ефект има, а съвсем на скоро наш съратник осъди успешно няколко униформени, които неправомерно му бяха нанесли сериозен побой със средна телесна повреда.

10354725_724009241009657_1312815794500348141_n

Защо днес като че ли виждаме все по-малко скинхедс по улиците?

В днешно време повечето от членовете на „Кръв и чест България“ имаме престижни работни места, а доходите ни са над средните за страната. Сами разбирате, че поради негативното мнение за нас, много хора, за да си намерят и запазят работат, се принуждават да бъдат малко по-цивилни. Но все пак скинхед не те правят само дрехите и прическата, това е начин на живот, усещане, което идва дълбоко от сърцето.

„Кръв и чест България“. Кои са мероприятията, които организирате? Какви са целите, които си поставяте и проблемите, които срещате?

„Кръв и чест България“ е част от световното братство от януари 2009-та година. В частност в Пловдив, най-голямото ни мероприятие се провежда в последната събота на ноември. Тогава националисти от цялата страна и немалко от чужбина взимат участие в паметното ни факелно шествие против Ньойския договор. Преминавайки по пловдивските улици в желязна дисциплина и стройни редици, хората от балконите и случайните минувачи ни ръкопляскат и все повече чуваме одобрителни възгласи. Веднага след шествието провеждаме и концерт. Други акции, които организираме през годината в нашия град са: пропаганда чрез графити, разлепяне на пропагандни лепенки, организиране на лекции на различни исторически теми, които са достъпни за всеки един българин, правят се също така спортни турнири и социални сбирки по различни теми.

Основните цели на нашата организация са да събудим все повече млади хора. Да ги откъснем от чалгата, черната музика и наркотиците, да ги накараме да четат, да спортуват. Ние сме едно голямо семейство, което отрича либерализма в това упадъчно и болно общество. Нашата организация е отворена за всички националисти и по никакъв начин не задължава никого да приеме определена субкултура. Всеки желаещ да се присъедини може да се свърже с нас и след определен пробен период да стане пълноправен член.

Медийната помия, която се излива на главите ни почти ежедневно, също е голям проблем, защото отблъсква хората от нас и все по-трудно привличаме нови хора, които да ни подкрепят в борбата. Ние обаче сме истински, готови за битка и саможертва, без спонсори, но заделяйки от личните си средства, вярвайки в окончателния успех – обединена Европа за европейците, Европа с европейските традиции и ценности, без да се размиват границите и националностите в нея, Европа не на либерастите и педерастите, а Европа на националистите и традиционното семейство. И ако в най-скоро време не се предприеме този модел и стремежът към изпълнението му, то белият човек ще изчезне от лицето на земята. Тогава обаче, паразитната паплач, която смуче ресурсите си от нас, сама ще се затрие от лицето на земята и човечеството ще загине. Пришълците от другите континенти се опитват всячески да ни претопят, без да осъзнават, че тяхното съществуване е невъзможно без нашето. 

Те са скинхедс. Български националисти. Въпреки всичко, което сте чували за тях, те са едни от последните хора по нашите географски ширини, за които думите „дълг” и „чест”все още означават нещо.