Фред, Клер, барманът и Бог

Откъс от романа на Александър Секулов ”Господ слиза в Атина“, изд. ”Хермес“, 2017г.

Фред изобщо не е готов да срещне Клер Дамиани на дегустация на черен швейцарски шоколад на високата тераса на хотел „Сейнт Джордж“ под хълма Ликавитос в Атина преди месец; по-неподготвен човек се явява само на среща със съдбата.

Първо вижда леката гърбица на дългия ѝ нос под бяло сламено борсалино. Черната ѝ вълниста коса е прибрана зад ушите. Седи до прозореца. Голите ѝ рамене, открити от асиметрична тъмносиня рокля, светят с бронзови отблясъци в пролетната привечер. В лявата ръка държи тънка пурета. Обръща се и спира поглед върху Фред. Барманът е в сервизното помещение. Бог го е призовал да разчисти мястото на срещата.

Наблюдава го с очи като тъмни лешници; толкова неправдоподобно раздалечени, та в първия миг остава с впечатление, че няма да може да ги види  едновременно. Вглежда се ту в едното, ту в другото. През цялото време има смущаващото чувство, че е пронизан от всевиждащо око на циклоп. Веждите ѝ са повдигнати в невидим въпрос, на който Фред иска да отговори, но не знае какво.

Бог продължава да намира работа на бармана.

– Смутен сте – чува дълбокия ѝ, леко момчешки глас с предизвикателна интонация на хъшлак, бранещ квартална територия.
– Красотата вълнува – казва Фред и пъха ръце в джобовете. Усеща, че вече може да поеме дъх. Поема го. – И плаши.
– Във вашия случай – само първото. Аз не съм красива.
–  Оставихте ме без дъх.
–  Случвало ли ви се е и преди?
– Никога.
– Абсолютно никога ли?
– Абсолютно никога.
– Без дъх?
– Без абсолютно никакъв дъх.
– Това е честно.
– Кое?
– Че го признавате. Малцина го правят. Всъщност един-единствен досега.
– Какво стана с него?
– Откъде знаете, че е бил мъж?
– Не знам. Предполагам.
– Но бихте искали да бъде мъж?
– Определено бих искал да бъде мъж.
– Но не бихте имали нещо против да е била и жена, ако продължа да разговарям с вас, а късно през нощта правим любов, нали?
– Да.
– Напълно безразлично ли ще ви бъде?
– Абсолютно. Напълно.
– Бихте ли желали на сутринта да се разделим без ангажименти?
– Да.
– Без абсолютно никакви?
– Да.
– Лесно обещавате.
– И вие – усмихва се за първи път Фред.
– Не си спомням да съм обещала нещо. Просто изследвам възможността да спя с вас без абсолютно никакви ангажименти, като спестя всички обиждащи интелигентността ни клишета. Откога това се приема за обещание?
– Права сте.
– Което не прави възможността по-малко вероятна.
– Разбира се.
– Продължавате ли да разсъждавате върху това, дали мъж, или жена е престанал да диша заради мен?
– Не ми излиза от ума.
– И мъж, и жена.
– Какво стана с мъжа?
– Стана ми съпруг.
– А с жената?
– Не знам.
– Бяхте ли любовници?
– Имате вид на тактичен човек.
– Извинявам се.
– Няма значение дали си бил любовник с някого, ако те е пронизал с един-единствен лъч.
– Аполинер.
– Не се учудвам, че знаете.
– Обичаен тест?
– В случая – потвърждение на нещо, което разбрах от първия момент, в който ви видях.
– Какво разбрахте?
– Ще се обичаме, като вие ще бъдете нещастен, а аз неразбрана. Накрая ще ме намразите.
– Възможно е.
– Сигурно е.
– Намразвали ли са ви?
– О, да. Да. Или поне аз знам за дузина.
– Искрено? Честно? До дъното на душата?
– До степен да им е основание за живот.
– Защо?
– Защото съм била с тях.
– Или защото вече не сте?
– Вероятно и това. Но ако се замислят, първото ще надделее.
– Какво е да те мразят?
– Не мразят мен. Мразят себе си, но се объркват.
– Пепелта на цигарата ви ще падне.
– Прав ли ще стоите?
– Няма да стоя прав, а вие няма да останете за дегустацията.
– Какво ще правя?
– Ще станете и ще се разходим. Атина е вълнуваща в началото на май.
– Вие, разбира се, знаете малка таверна с изглед към морето. Ветровита тераса, където няма много хора?
–  Да.
– Имам връхна дреха и не съм зиморничава.
– Виното ще е бяло, „Йеровасилио”, реколта 2007. Изключително подходящо за фагри.
– Защо фагри?
– Защото е хищна риба. Не се развъжда изкуствено.
– През цялото време ще имате усещането, че водим този разговор от години.
– Вероятно цял живот.
– Кога ще ме целунете?
– Когато усетя, че го искате.
– Може ли да усетите това?
– Не знам. Надявам се. Аз не знам много неща.
– Но имате кураж. Имате ли кураж?
– Не знам. Би трябвало да имам, но в момента не знам.
– Ако сте търпелив, може и да имате. Търпелив ли сте?
– Не. Не съм търпелив.
– Значи нямате кураж.
– Което не значи, че съм страхливец.
– Не значи.
– Да тръгваме.
– Кога казахте, че ще ме целунете?
– Когато сте готова.
– Готова съм.

Фред се навежда, докосва устните ѝ. Те се разтварят. Плътен език взривява мозъка му. Натиква ръце още по-дълбоко в джобовете. Стиска юмруци.

– Клер – казва тя, когато целувката свършва.
– Фред – отговаря той. Челюстите му се свиват. Усеща зъбите си изтръпнали.

Жената се изправя. Взима патерица от тъмно тиково дърво с инкрустирани  ромбове от слонова кост, оставена встрани от креслото. Пъхва лявата си ръка в нея. Крачи към изхода леко накуцвайки, а роклята се увива около финото ѝ тяло като море, което ще погълне крехката лодчица, с която Фред я следва.

Барманът, или Бог, ако поискате, гледа с възхита.