Махленския човек

Махалата може и да има отрицателно значение като дума, но махленските хора със сигурност не се притесняват от това. Самите те всъщност не са най-представителната извадка на човечеството, че да имат каквито и да е ядове с недобрата си слава. Без да навлизаме в етимологични подробности, ще кажем само, че тази дума е по-обхватна, по-мека от синонимите си и се изговаря по-лесно от ръбовете на „квартал“ например. Звучи повече като нещо твое, което в крайна сметка е основната цел на всяко място – да те накара да се припознаеш в него, да те приютява, да се връщаш пак и пак. И то не само заради адресната ти регистрация или пък заради наличието на нещо световноизвестно, което да те вика с грандиозността си, не.

В махалата няма кой знае какво да се види. За дългогодишните ѝ обитатели всичко е до болка познато, целият смисъл на пейзажа е отдавна изсмукан от дъските на всяка възможна пейка, от дъното на всяка възможна улична дупка. Всичко е наизустено, парковете и градините, беседките и скришните места вече са известни. Единственото нещо, което е в състояние да раздвижи въздуха тук, е способността на Махленския човек да подчини фона на своята особена естетика, да го митологизира. Защото тук повече хората „правят“ мястото, отколкото обратното.

Но кой е Махленския човек в действителност? Без съмнение в житейския си път, до настоящата страница, сте срещали поне няколко екземпляра от вида на Махленския човек и вече имате изградена представа за поведенческите му характеристики. Все пак, за да ви помогнем в разпознаването му и за да не стават обърквания, сме длъжни да направим настоящия портрет.

© Панайот Стефанов

Както сами се досещате, най-вероятната среща с него би се случила в квартала. Преди всичко останало Махленския човек обича уюта и спокойствието, които само неговата махала може да му предостави и които той не би заменил дори и за най-готиния гръцки плаж. Рядко може да го забележите извън зоната му на комфорт, но почти винаги ще го откриете да бръмчи навън и да прецизира до безкрай все същите улици. Като техен неформален кмет Махленския човек познава всички, които живеят на тях, и никога няма да му омръзне рутината да среща все същите физиономии ежедневно. Защото Махленския човек обича хората си. С богатия си клюкарски архив и с въображението си той е способен да намери обща тема за разговор с абсолютно всеки съсед и няма да преувеличим, ако кажем, че не съществува маса в квартала, на която да не може да се озове. Владее до съвършенство изкуството да се натриса на купони, на които не е бил поканен и по-късно да става техен център. Махленския човек може да яде и да пие навсякъде. Разбира се, притежава така балканското умение да харчи повече, отколкото изкарва, ако въобще изкарва нещо, и да не задлъжнява, но винаги има само една цигара и по неписания квартален кодекс тя е винаги последната.

Махленския човек е тарикат до мозъка на костите си.

Но нека отворим дума и за външния му вид! Както предполага естественият хабитат на нашия герой, облеклото му в по-голямата част от времето е неформално. Освен ако не се налага да напусне квартала, например за среща със стария клас или да се обърка да отиде на Главната, където се предполага, че трябва да се облече по-официално, можем да рамкираме тоалета на Махленския човек от спортен до небрежно елегантен. За да може по-лесно да се слива с нощ-та, преобладава изборът на тъмни цветове. В различните си нюанси камуфлажът също е популярен на места и не без чувство за хумор ни подсказва за едни по-особени и милитаризирани междумахленски отношения. Както съществуват случаи на безобидни приятелски закачки, така можем да отчетем и няколко действителни вражди между отделни махали. Махленска чест се брани най-вече заради футболни различия, откъдето можем да си обясним и друг съществен външен белег – татуировките. Махленския човек обича да се шари и обикновено го прави при самоукия махленски художник. Все по-често днес символното значение на рисунката остава на заден план. Важно е мастилото, което идентифицира и показва принадлежност към махленската социална група.

При все че в случая градската география е може би от най-голямо значение за обособяването на една махала, не е необходимо да си роден в квартала, за да си част от него. С малки изключения Махленския човек не страда от комплекси за аристократизъм и няма особено благородно потекло, но никога не би подминал удобен повод да се подиграе на чужд елемент и да му докаже колко много го превъзхожда по местоживеене. Не е лесна задача да се начертаят границите на някои махали, като днес те са и си остават по-скоро условна величина за страничния наблюдател. Този фактор на неяснота по отношение на независимостта на отделните райони в последните години доведе до появата на нов вид Махленски човек, който ще си позволим да наречем „универсален“. Става дума за индивид със сложен квартален произход и с изострен инстинкт за самосъхранение, който може еднакво добре да вирее както на своя, така и на чужда територия. Така на база на тази тенденция през 2014-а хора от Мараша създадоха своя щабквартира в Гагарин, като има и няколко други примери за подобни културни обмени, но за тях друг път. Трудно бихме разпознали подобни лица, ако те сами не се издадат или споделят историята си на маса. Разбира се, не без помощта на глобализма в световен план, безпроблемно това би могло да се случи дори и в непознат град и държава. Въпреки всичко обаче, рано или късно, кварталното начало казва думата си и човек винаги се завръща в махалата. В името на автентичността.

© Илия Димитров

Редно е и да се подчертае също, че е в зародиша си усещането за принадлежност към мястото се постига още в най-ранна възраст при „ритане на мач“ зад блока и с годините прераства в нещо много по-устойчиво. Често пъти махалата се отъждествява само с една улица или с онези няколко деца от онова безгрижно време, с които, веднъж оцеляло, приятелството помежду ви се оказва неподластно на по-нататъшните смени на училища, гаджета, нови компании, университети и професионално развитие. Махленския човек остава винаги в сърцето на махалата дори когато всички други ги няма. Като тук става въпрос и за здравословна доза инат.

Махленския човек живее винаги отсреща и е там, готов да предложи спасение от позата и суетата на външния свят, той е константна утеха и приятелско рамо, на което можеш да се облегнеш и спокойно да попсуваш на воля. С някои от онези откровено просташки лафове, с които така лесно можем да си обясняваме живота… Той е техният некоронован цар. И точно тук се крие и лечебната сила на общуването с него – в завидното му качество да маскира проблемите, да се престува, че ги няма и да им се надсмива. Или просто да не знае за тях, магията тук е често несъзнателна, не е нужна висока интелигентност, това дори би попречило понякога. Няколко наздравици и някоя негова история за поредното момиче, което е записал в тефтера си, защото, да не забравяме, че Махленския човек е и голям сваляч, обикновено вършат добра работа. Но всъщност и малка подробност: за да бъдем докрай искрени трябва да споменем, че махалата е може би единствената жена, която момчетата, на които е посветен този брой, някога ще се осмелят истински да обичат.

И не е задължително за Махленския човек да се съдържа само в едно тяло. Той е събирателен образ и градски фолклор, улична традиция, която се преражда във всяко следващо поколение и го възпитава на безсмъртния махленски дух на споделеност. Защото този перифирен джентълмен, енциклопедия за самодостатъчност, ни е необходим като един от малкото хора, които знаят как да създават общности и да произвеждат самочувствие от нищото. Така че ценете го, отидете до нонстопа и го оставете да ви предложи живеенето на големи глътки.

Наздраве! За Махленския човек!