„Не е специална, но е моята“

Уговорката за следващия разговор започна в късния следобед на една ноемврийска неделя и, както тематиката на броя подсказва, за човека отсреща предходната вечер е била тежка. Заварваме събеседника ни в състояние на остър махмурлук, който, комбиниран с необичайността на предложението ни, наложи отлагането на все пак положителния отговор с няколко дни. Анонимно, но все пак достатъчно открито получихме възможността да надникнем в махленския лайфстайл от първо лице. Представяме ви един истински брилянт в махленската корона на Каршияка.

Какви са отличителните белези на Махленския човек, как бихме го разпознали?

Различава се по мислене, по говорене, а в някои случаи и по стил на обличане също. Махленското мислене обаче е основното, което го прави друг. То е доста по-затворено. Махленския човек не е толкова наясно с темите в града, в държавата или света, не се интересува от политика, икономика или която и да е област. Интересува се само и единствено от това какво се случва в неговата махала, животът му се върти около нея. Така ще разпознаем типичния махленец.

Това непременно лошо ли е?

Ако Махленския човек в даден момент не излезе от махалата и не започне да се среща с други хора с друго мислене, той си остава един и същ. Това е развитие в застой, така да се каже.

С какво се занимава Махленския човек?

В моята представа той е работник и работи нещо до пет-шест часа следобед, след което задължително отива някъде да си отпочине. Това е коронният му номер, специалитетът. По целия свят Махленския човек обича да си почива и най-често прави това с някакъв вид алкохол. Това всъщност е и единственият му план. Той може да не си планува работата или живота, но за края на деня винаги има нещо наум. Податлив е също така и на всички останали пороци, но към най-лошите е най-податлив. Абсолютно винаги. За какъвто и кофти навик да се сетиш, можеш да бъдеш сигурен, че е част от репертоара на Махленския човек. Той така се забавлява. Което не го прави лош, напротив, по-скоро е добряк. Стига да може, винаги би ти помогнал.

А за какво мечтае?

Мечтае да бъде най-известният в махалата. Това му е мечтата. Стремежът към нея му носи душевно удовлетворение, че се издига, че го знаят.

Как се постига това?

Съществуват различни начини. Повечето пъти обаче най-култовите обрaзи в махалата са простаци, известни с глупостта си, за която целият квартал знае и говори. В редки случаи може и да е с нещо добро, с някаква добра кауза, но шансовете са малки.

И защо се получава така, че това е моделът на поведение, защо в махалата децата растат поне една идея по-непослушни? 

Защото мислят за квартала като за граница, от която не се излиза, но пък в която могат да правят каквото си пожелаят. Познават района и всички в него, от което понякога се заражда и чувството им на беззаконие, безнаказаност в тези рамки. Но това е до време. С порастването и напускането на махалата, със запознанството с външни хора – непослушните деца се осъзнават и престават с белите.

© Илия Димитров

Отвъд тази граница какви са отношенията на Кършияка с другите махали?

В миналото съм чувал истории как хората от Каршияка и Кичука не са се харесвали особено, как дори са се гонили едни други, но в днешно време мисля, че няма такива работи и чак ми звучат смешно. От дъртите махленци знам, че преди е било недопустимо момиче от Каршияка да има гадже от Кичука. Истински немислимо за момчетата от тази част на реката. И са се водели големи битки за тия момичета, какво ли не е ставало съм чувал, но както казах, това вече е отживелица. Наблюдавам различните поколенията в махалата и мога да кажа, че това с враждите вече го няма. Бъзиците си остават, нали, но насилието в различните му форми вече не се приема толкова добре, както е било преди, няма го тоя героизъм! Изчезват тия работи и е хубаво, че изчезват. В един по-общ план явно всичко се израства. Лично аз имам приятели във всеки един квартал и смятам, че повечето хора в днешно време също се опитват да се социализират с останалите махали.

Значи можем да заключим, че Махленския човек все пак еволюира?

Да. Особено ако му помагат други хора.

Стана дума и за любов… Влюбвал ли си се някога в махленско момиче?

Естествено. Влюбвал съм се в много момичета. Хубаво е да от махалата, защото ти е по-удобно да се виждате, по-практично е. Познаваш я, знаеш исторята ѝ и лесно можеш да научиш повече за нея, ако е от твоя квартал. Но пък и не всеки път е хубаво да знаеш цялата хронология, ако ме разбираш, понякога е по-добре, когато не всичко ти е ясно. Момичетата всъщност са и най-логичното обяснение за това защо Махленския човек напуска територията си понякога.

Какво е за теб твоята махалата?

Семейство и приятели. Среда. Разпускане. Място, където знаеш, че винаги си добре дошъл и можеш да споделиш проблемите си, да намериш помощ. Това е за мен махалата – дом.

С какво е по-специална от останалите?

Тя не е по-специална с нищо, но е моята. Това е домът ми. Познавам абсолютно всички, познавам и колите дори, регистрационните им номера, сградите, улиците до една. Ако някога ослепея и съм в махалата, пак ще успея да се прибера някак си до нас.

Има ли места в Каршияка, които би определил като махленски забележителности, които да имат по-голямо значение за човека тук?

Кой знае какви забележителности няма, но има забележителни хора. Всъщност бих казал, че целият квартал за мен е една голяма лична забележителност, поради причината, че буквално навсякъде тук съм преживял уникални моменти.

Кой е първият ти спомен от махалата?

Първото нещо, което си спомням от детството си е как се събирахме на площадката пред моя блок, който е доста емблематичен за квартала. Помня и всички квартални муцуни оттогава, които и до днес не са се променили, но помня и някои, които вече не са сред нас. Горе-долу всичко си остана едно и също в квартала. Абсолютно. И до ден днешен, когато изляза, мога да вдишам същия онзи стар махленски въздух, да го усетя и да се огледам в хората му. Няма промяна. В махалата триста шейсет и пет пъти в годината през теб минава един и същи ден. Затова и непрестанно преживявам спомените си, защото се повтарят. Те са един безкраен момент тук.

Любимото ти място и време от денонощието тук?

Вечерта, разбира се. Тогава разпускаш, виждаш се с приятели, споделяш. Не е задължително да е в заведение, може на беседка или просто на пейка. Да изпиеш по две-три бири, да разкажеш някоя история, или измислиш нова, да обсъдиш целия квартал за една двулитровка време. Това ме кара да се чувствам добре. А любимото ми място е там, където са моите хора.

Пожелай им нещо!

Да са живи и здрави и винаги да са до мен в лоши моменти! Разчитам на тях.

Заглавна фотография: © Ping Tsonk