Пътят на тютюна

Ароматът на тютюневите листa е силен. Затвори очи и вдишай дълбоко! Усещаш ли как дробовете ти се пълнят, по езика плъзва леко горчивия вкус и се настанява в най-отдалечената част, главата се мае? Искаш да си дръпнеш пак. Първо, издишай. Димът около теб се разнася като мъгла. Според някои индиански легенди този дим връщал мъртвите от отвъдното. Според други – тютюнът е дар от Боговете. Според нас тютюнът е низ от човешки истории. Всяко листо помни ръката, която го е откъснала. Всяка пратка се дължи на много труд  и зад всяка изпушена цигара стои нечие огънче. В три действия следват три момента. Истории на хора, докоснали се по различно време и по различен начин до тютюна.

Първо действие

Николинка, бивша тютюноберачка.

„От шест годишна съм на полето. Първоначално само помагах, по-късно започнах сама да бера. Ей, Богу, не бих се върнала в онези години. Трудоемко е, много е трудоемко да се бере тютюн.

Беше средата на миналия век. На нас се паднаха три декара. Принципът беше на глава от семейството. Тогава АПК (Аграрно-промишлен комплекс) разпредели между член кооператорите ниви, където да гледат тютюн. На чиновниците не даде. За тях беше по избор.

Първата година трудно запомнях нещата. Татко направи парници, където засаждахме семената. Така ставаше разсада, а без него няма как да порасне тютюн. На полето го изнасяхме май месец. Сади се на редове, по вода. Пълниш вадата, садиш. Така цял ден.

Тютюнът иска много грижи. Като дете е. Трябва да го окопаваш, да не позволиш един плевел или тревичка да му пречи. Задушават го. С поливането е най-трудно. Според лятото е. Не иска много вода, но и сух не трябва да го държиш. Ако го преполееш, хваща мана. Листата се разболяват, потъмняват, стават на петна. Тогава тютюнът трябва да се пръска, да се излекува. Гледаш го, докато не достигне зрялост за бране. А дойде ли брането, няма почивка.

Още в два часа мама и баба ме будеха. Ставах, измивах се и тръгвахме към полето. Три поколения жени, по тъмно, с комат хляб в ръката. Каква картинка само.

Стигнеш ли на полето, няма глад, няма жажда. Тютюнът се бере по роса. Най-късно до 7:30 сутринта. Първо се берат най-долните три – четири листа. Първа ръка се нарича. Тези, които имат почти жълт цвят. Туберкулозен му казвахме.  С дясната ръка береш, в лявата правиш вързопче. Оставяш вързопчетата между корените да не се разпиляват листата и продължаваш. Така, докато не оберете цялата нива. Накрая се минава и се изнасят всички вързопчета. Имало е случаи, когато сме се връщали по залез слънце да  довършим работата. Тютюн се бере от началото на юли до началото на октомври. Обикновено излизат три ръце. Ако не падне слана, може и четири. Един съвет от мен. Важно е да си пазиш ръцете. Напече ли ги слънцето, няма спасение.Стават черни като катран. Всичко лепи. Тялото те сърби ужасно.

След беритба карахме тютюна у дома с каруца. С баба оставахме да го нижем, мама отиваше при татко на лозето. Листата се навързват на низи от канап с различни дължина. Според това как ще ги сушиш. Нямахме оранжерия, за това използвахме дървени рамки. Всяка вечер прибирахме рамките в голяма плевня, всяка сутрин ги изкарвахме на двора две по две, правихме колибка. Тютюнът не трябва да се излага на пряка слънчева светлина, не трябва да го вали дъжд. През три двора чувах баба как ме вика щом малко завали „Николино, бързо, тютюна!“. И аз тичах, за да мъкнем рамките обратно в плевнята, да запазим качеството. На листата им трябват около 20 дни да изсъхнат, след това низите се навързват една с друга и се прибират на прохладно място, докато и последната ръка не бъде изсушена.

През зимата идва и ред на денкирането. Така казвахме на сортирането на тютюна. В тази работа и мъжете се включваха. В дървени калъпи се слага чувалено правоъгълно платно. На него, листо по листо, се нарежда тютюна по качество. Един денк може да достигне и 40 кг. Калъпите се изкупуваха, а ние се подготвяхме за новата реколта. Много е трудоемко да се гледа тютюн. Цигарите са само за онези, които не са си цапали ръцете с катран.“

DSC_1896-1

Второ действие

Анонимен работник в цигарена фабрика.

„Пуша разбира се, много при това. Само български. Второ поколение работник съм. Майка ми прекара четиридесет години във фабриката. Какво да ви кажа, тютюнът сам ме намери. Завърших Спортното, лекоатлетист. След това продължих да уча, стоях далеч от познатия аромат на тютюн. Но животът си знае своето, нещата така се обърнаха и в един момент звукът на машините се превърна в ежедневие.

Харесвам си работата. През годините все повече. Към днешна дата тютюнопреработката не е това, което познавахме допреди 20г. Всичко е по-модерно, по-опростено, но въпреки това нещата продължават да са много динамични.

Производственият цикъл е дълъг. Започва се от самото пристигане на тютюна, той обикновено е опакован в бали или в кашони. Използваме и чужди, и наши тютюни. Добрият вкус е претенциозен. Опаковките са много големи, от порядъка на 100 – 200кг. Затова суровият тютюн се подава по производствени линии, където се нарязва на по-ситни фракции, удобни за работа. След това по транспортни ленти се раздробява на ситни листа и се вкарва в овлажнителни барабани, където тютюнът постига необходимата влага, около 23%. Това не е по моята част, технолозите си разбират най-добре. Следващата стъпка е нарязването. Избира се дебелина на тютюна, според това каква цигара ще се прави. Към тютюна се добавят тютюневи жили. Те са много важни за производството на цигари. С тях може до известна степен да се регулира съдържанието на никотин в дима. След нарязването, тютюнът се изпраща за ароматизиране и солсиране. Вкарват се различни допълнителни аромати и вкусове. Като е готов, тютюнът се изпраща в така наречените цигарено-филтрови агрегати, където се сглобява и самата цигара. Готовите цигари отиват в опаковъчни машини, от кутийки към стекове, от стекове в мастербоксове…и така стига до купувачите. Всеки, който пожелае, може да се сдобие с кутия.

За да е готова цигарата за консумация се изисква много труд и работа от самото посаждане на тютюна до опаковането. Преди в нашето предприятие работеха много хора. След модернизацията останахме около 400, при това с администрацията. Но не може само с машини, пак си иска човек да пипне, няма как да стане иначе.“

Трето действие

Пушачи.

Петър: „След цигарката, найобичам да запаля цигарката“. Пропуших, защото цигарите
винаги са ми изглеждали нещо приятно. Виждал съм много страстни пушачи и ме привлече удоволствието, което виждам в очите им. Винаги съм искал да опитам, но това чувство е било в конфликт с волята ми, докато един ден не взе превес. След това се закачих много. Вдишването на дима, гъстотата му, как ти пари в дробовете, дори мисълта, че тази цигара малко ме трови ме караше да се наслаждавам още повече на усещането. Пушил съм една година, след това волята ми стана по-голяма. Оттогава двете са в непрестанна борба. Единият ден печели едното, другият- другото.

Борислава: „Нескопосано дърпаш и кашляш. Не може да не знаеш за какво ти говоря. Всеки е имал първа цигара. Още помня моята. С две приятелки си направихме партия за десетка, отидохме до близкото училище и запалихме. На 15. Да си призная това запалване продължи до миналата година. Ако трябва да съм точна -11 февруари 2015г. Смешно нали, не помня кога беше първата ми целувка, а помня кога е била последната ми цигара.“

Цветанка: „Разбира се, пробвала съм като ученичка. Кой не е? Страстен пушач съм вече 26 години. В София ги научих цигарите, като студентка. Колко най-дълго съм издържала? Докато бях бременна и докато кърмих, година значи. След това пробвах два пъти да ги откажа, за по 3-4 месеца, не бих повторила. Не знаете какъв стрес изживяваш. А дори не знам защо пуша, дали е никотинът или просто си въобразявам, че пушенето ме успокоява… Но не мисля да спирам. Знам, че ми вреди, усещам го всяка сутрин. Боли ме белият дроб и кашлям, много. Докато не изпуша първата цигара сутрин, не мога да започна пълноценно.“

Добри: „Като малък бях пробвал, но ги научих в казармата. Бях ги спрял за три години, тази сутрин запалих. По-лошо е с цигари, отколкото без. Затова пак ще ги спирам. Жена ми също пуши.
Тя цигарите няма да ги остави, по-скоро мен. Все ми повтаря „мозъкът е по вреден за човека, отколкото цигарите“. “

Христоско: „Жената ме научи и да пия, и да пуша. Вече 48 години все това разправям, ама хората не ми вярват. Как така, като тя никога не е пушила? Ами много просто, от нерви. Да си призная много отдавна пушенето не ми носи удоволствие. Лекарите ми откриха панкреатит. Не спрях да пуша. Преди няколко месеца преживях и инфаркт, пак не ги спирам. Е, поне съм ги намалил, от кутия и половина на 5-6 цигари. Като видя, че някой пали, чак ми се плаче, искам и аз.“