Улицата като галерия

GRAFFIATO –  или на италиански – да надраскаш, да набраздиш някаква повърхност. Техника, криеща своите корени в древното минало (пещерните рисунки на първите хора, скалната живопис) и техника, появила се в античните гробници и руини на Рим и Помпей.

XX век, дестинацията е сменена, стилът и визията – също. Древна Гърция и Италия отсъпват пред САЩ. Рим и Помпей – пред Ню Йорк. Заедно с хип-хоп и рап субкултурата, графитите каквито ги познаваме днес – изрисувани със спрейове, се настаняват трайно в лоното на един от най-големите американски метрополиси – Ню Йорк. В края на 70-те и началото на 80-те на XX век градът, който никога не спи, е наводнен от графити. През средата на 80-те националните телевизионни програми представят историята на уличното изкуство и се застъпват за него. Със светкавична бързина светът става все по-запознат, но и оцветен. Графитите навлизат в социалната среда.

Така, набрали популярност, в края на XX и началото на XXI век , графитите дават цвят и на родната пловдивска територия. Срещам се със Стоян, познат на много като EIM, за да ми разкаже малко повече, а той, с носталгия към миналото, започна веднага:

Зародили се 1998-1999- та година, като хората, които са се захванали, са били много малко на брой. Боите и материалите, с които са се правили, също не са изобилствали. Съществуала е само една гръцка марка. Другата голяма липса е била тази на информация – кое как се прави. Единствено хора, които са били в Германия, са се  връщали със списания, от които са можели да почерпят знания. Постепенно, с развитието на графитите в Европа, от гледна точка на производство на бои, които вече се правят специално за графити, нещата започват да стават все по-качествени.

2

Впоследствие навлезли графитите тип „мода“. На всяко второ хлапе му се вижда готино да ги прави. Стените на Пловдив са издраскани от горе до долу. Така наречените тагове (или с други думи – подписи) са навсякъде, територията е маркирана. Пловдив кипи от цветове. Разговорът ни продължава. Питам го как самият той се е започнал:

Бях 2-3 клас, когато позволиха да изрисуваме училището, в което учех, с графити. Тогава UGS – първото crew в Пловдив – поставиха началото. Това и още едно crew – AGM ми изградиха представата и ме зарибиха. Гледах ги с голямо удивление – спомня си той.

Като стана въпрос за crew, нямаше как да пропусна една приятна среща с Pyrotechnix Crew, или по-скоро с голямата част от него. Отивам в Капана, какво по-арт място от това. Там са Васил и Митко, или ако предпочитате – Stern и Dark. Важно уточнение, което искам да направя – преди да представя разговора – е еднаквият им вкус за голяма част от нещата. Със сок касис в ръка двамата се допълват във всяко изречение. Единият започва, другият завършва. Говорят за НИЕ, никога за АЗ. Та, първият ми въпрос е същият. Как стана? Как се събрахте?

Като деца се запознахме на един строеж, на който рисувахме всички. Годината беше 2004 г. , а ние бяхме все още невръстни деца s колелета. Тогава графоманията беше в разцвета си. Гледахме как блокът на единия ден е чист, а на другия изрисуван от батковците. Те рисуваха, ние им се радвахме, а сега е обратното. (Смеят се.) Имаше доста утвърдени графитартисти и вдъхновение. Повечето се отказаха, т.е. бяха на такава възраст. В началото се чувствахме по-лапешки, другите бяха по-напреднали от нас. Но след 2-3 години вече започнаха да ни забелязват, да чуват за нас и на нас ни беше готино, защото мислехме че сме по-невзрачни. Така се появи и чувството за  отговорност.

Как мислите, че допринасяте за облика на града? – не спирам да питам. Интересни са ми, свежи са, а също и мотивирани.

Ами, оцветяваме го. Правим го по-различен, по-приятен, по-цветен. В крайна сметка не може само сиви сгради да се гледат. Трябва да е шаренко. Не е задължително да има някакво послание, въпросът е да се усмихнеш и да ти тръге денят. Например като си видиш свежо изрисуваната фасада на блока в сравнение с другите пет цвята изолация. По-интересно е.

Докато слушах тези думи ми се говори за бъдеще, за светлина, за изгрев. А не толкова за миналото и залеза, който навява носталгични спомени. Искам да ми разкажат какво още благоволяват да постигнат. Какво по-приятно от това едни хора, които от едната страна ги огряват жарките лъчи на слънцето, а от друга –  се къпят в дъжд от цветове, да ти споделят за перспективите си! Какво по-зареждащо от това райтъри с дъга в душата си да ти говорят за желанията си!

dimitar talev

Първи са Васил и Митко. Жадуват за фестивал, на който с графити да се изрисуват масови фасади.

Например една цяла  улица с блокове да се изрисува, да се направят 5-6-7 фасади една до друга, защото това още го няма. Това ще бъде една своеобразна галерия. Представи си да вървиш и да ги разглеждаш, да са все готини и  различни стилове, да има за всеки. Да видиш  истинското улично изкуство в една жива галерия. Това е като изложба в реално време.

По-рано пък Стоян, за когото преди това споменах, ми сподели друго:

Артистите трябва да се стимулират, да получат нужната подкрепа, за да се развиват. Част от галериите не допускат младите, а това не трябва да е така. Отношението към тях трябва да е по-толерантно. Но проблемът е двустранен. Не е достатъчна сцената и микрофонът, така да се каже. Ако хората се надъхат, даде им се нужната сцена, вярват в себе си, тогава нещата ще се нормализират и допълнят.

След дългите приятни разговори не мога все пак да не засегна и мнението, че графитите са проява вандализъм и визуално замърсяване. Мнение по този въпрос потърсих не само от графити артистите, но и от известния пловдивски художник Атанас Хранов. Още една приятна среща. Още една усмивка и още малко цвят в палитрата от възгледи. Влизам отново в роля. Питам. Изкуство или вандализъм? Какво са графитите?

И двете. Като всяко нещо и графитите се делят на няколко нива – както високо изкуство, така и пълна глупотевина и драсканица. Според мен на ниското си ниво то по-скоро е търсене на адреналин. Да направиш нещо скрито и забранено. Това няма нищо общо с изкуството. Даже има моменти, в които е вид протест. Само че да протестираш като рушиш нещо според мен не е някак си в реда нещата или да осъждаш нещо, което не харесваш, също не е много нормално. То и Ислямска държава разрушава Палмира, защото смята, че това не е тяхното, но това в никакъв случай не е правилно. Но наред с това също има високи примери за изкуство като Банкси, който е жесток. Онзи дето хвърля букети вместо граната. Това е жестоко. Невероятно. Жан-Мишел Баския също.

Е, добре, за жалост творения на Банкси и Баския не може да се открият в Пловдив. Тогава, мисля си, трябва да го попитам за красив пример на родната ни пловдивска територия.

Гърба на театъра – нещо много смислено. Това по някакъв начин предотвратява другите безсмилици и драсканици.  Има и някои училища, които са изрисувани така. Капана също е пример. По този начин се естетизира средата.

teatar

След този отговор съм щастлива. Щастлива и удовлетворена, че избрах правилните хора, с които да проведа разговорите си. Именно Pyrotechnix Crew са виновниците театърът ни да изглежда така. Да е цветист и да има смисъл. Може би именно те с десетките си графити, а също и EIM с птичето му, кацнало на бялата фасада в Капана са те накарали да се усмихнеш, също както сега се усмихвам аз.

И все пак любопитството ми не утихва. Наско има още няколко минути да стои срещу мен. Питам го последно. Къде би направил ти своя графит, какъв би бил той?

Бих рисувал върху снега, защото знам, че той ще се разтопи и след него няма да остане нищо. Бих рисувал върху плажа, върху пясъка, защото ще дойде след това водата и ще го измие. Бих направил нещо, което да е красиво, но да не оставя след себе си някаква следа и след време някой някога да каже каква е тази глупост. Бих нарисувал нещо на небето. Защо не? Според мен трябва да съхраняваме света, в който живеем от нашите егоистични въжделения и мераци, да показваме единствено и само себе си. Ако си толкова голям ще те забележат и без да си вдигаш паметник който да е 40 метра. По-скоро остави на другите те да ти го вдигнат.

В това се крие уникалността на графитите, че локацията постоянно се мени. В началото е била Рим и Помпей, а след това – Ню Йорк. Ако не искаш съседния блок, изрисувай небето, човече! Изкъпи се в лилавия му дъжд и грей!

За мен беше цвят, а също и чест!


Снимки: EIM; Pyrotechnix crew