Защо… Клементинци?

В брой пети забърсваме прахта от един стар свят и той се разкрива с цялата си слава, себеотдаденост, плам и… контраст с битието ни днес.

В следващите страници ще Ви накараме да почувствате едновременно гордост и колебание. Последното ще Ви замисли за мечтите, които сме изоставили, за идеалите, които вече ни се струват анахронизъм, може да събуди и малко скрит срам.

Мобилизираме Ви на фронтовата линия рамо до рамо с Клементинците. Показваме Ви най-бляскавите им победи, но и вкусваме горчивите им моменти. Ще разберете и защо, и заради кого са наричани именно така. Възраждаме пред Вас митичните образи на едни от най-видните командири на 9-и пехотен пловдивски полк – Борис Дрангов и Иван Бонев. Напомняме за нелеката съдба на българските земи, над които и до днес властват чужди държави. Правим Ви и свидетели на пожара и земетресението във Военния клуб, сетне и на възстановяването му. Провокираме. Ще Ви запознаем с тези светове. Вие сами решете дали те са нужни днес, или са обречени да бъдат минало. За финал сме подготвили разговор с един все по-осезаем публицистичен глас.

А иначе вече точно една година се опитваме да виждаме града, който ни е отгледал, от непопулярни ъгли. В лутането из моделите на живеене нашият поглед ни показа пътя към много истории, лудостта на съдбата, такава, каквато вече я определяме – непредсказуема и често коварна. Година, през която благодарение на Вас, нашите читатели, днес гордо споделяме, че успяхме трикратно да увеличим пилотния си тираж и да правим онова, което най-искаме – да се срещаме в хартията. Година, в която създадохме безценни приятелства и в която се научихме на толкова много.

Година, за която благодарим!


Снимка: РИМ Пловдив