Защо… Светломер?


В ръцете си държите деветия брой на списание НУЛА32. Няма да преувеличим, ако кажем, че „Светломер“ е най-парадоксалният ни брой. Той има нелеката задача да говори за неща, за които говоренето много често е излишно. Той ще се опита да разказва по очите на някога красиво момиче, сканирано от стар филм, ще се провира между сенките и светлината, за да търси там онова, което ни кара да отделяме фрагменти от средата, частици от вечността, и да ги запазваме за себе си и тези след нас. Светломерът има за цел да определи количеството светлина около нас, а „Светломер“ ще я съотнесе със светлината вътре в нас. За да видим коя ще надделее. Един брой за фотографията и нейните проекции, за града, видян в кадри, които невинаги снимаме, за живота на хора, обрекли се на това изкуство, за пресечната точка на фотографията с другите смислотворчества. За необяснимите неща, които остават по гърба на снимката.

Иначе казано – „Светломер“ проследява пловдивската фотографска сцена от средата на миналия век до наши дни, споменава значимите ѝ имена, разказва историите на някои от тях. И може би най-важното – показва снимки, които могат да бъдат не само прецизни фотографии, но и поезия, тиха реплика от монолог, любовно писмо, кратка усмивка. По някои от тях се опитваме да съчиняваме и доизмисляме сюжети, с ясното съзнание, че всяко око ражда различен поглед, а понякога най-добрият прочит на историята зад снимката е да не казваш нищо.

Деветият брой на НУЛА32 е и опит да съхраним стойността на фотографията. Между всичко това „Светломер“ има да намери и своето място, да направи своя кадър.


Фотография: Vampyr works