Времето в този град е спряло, както някои местни не особено скромно обичат да изтъкват. Спряло е и за пловдивското битие на най-великата игра. Но както и в общия житейски план, така и във футболния, „безвремието“ е нееднозначно явление, чиито парадокси водят до романтичен плен или болезнена фрустрация. Така например никой не може да оспори, че пловдивското футболно съперничество (в съчетание с двубоя по трибуните) е най-наелектризиращото и непредвидимо в страната. През второто десетилетие на XXI в., то успява да те върне в онези времена, в […]

Немислимо е да си представим стадион, от който да не кънти поредната песен за любов и омраза или разтрисащо земята скандиране, отекващо до най-крайните квартали. Апокалиптично изглежда стадион с празни или умълчани трибуни, без характерното надпяване между феновете от двете страни, без високо вдигнатите ръце и оглушителния им размах. Всъщност можем да си го представим, но гледката далеч не е от най-приятните – атмосфера на стерилност и фалш. В канона на футболния сблъсък песните на привържениците са може би тяхната най-важна и трудна задача. Важна – […]

Пловдив и Кършияка са това, което ме свързва с футбола. Нито повече, нито по-малко. А може би е напълно достатъчно, за да спра да търся всевъзможни оправдания на невежеството ми по темата. Бях на 10 години, когато за първи път станах свидетел на сбиване между фенове на двете агитки. На беседката в махалата. Гледах през терасата на най-добрата ми приятелка. Беше късно, или поне тогава така ми се стори, задушно и шумно. Не разбрах какво и защо се случва. Не изпитах симпатия, нито разбиране. Въпреки това […]

В опит да разчупим масовата представа за футболния привърженик, потърсихме няколко души, известни с усърдната си интелектуална, научна или творческа работа. Фенове от двата лагера, които попитахме какво представлява за тях любимият им клуб в търсене на отговор как футболът успява да увлече човека от най-ниските до най-високите етажи на обществото. Драго Симеонов, журналист Би трябвало да отговоря: страст, бурна емоция, отдаденост. Но всъщност любимият ми клуб не е нищо от това. Баща ми е пловдивчанин и аз прекарвах голяма част от годината при баба си […]

Иван Глухчев е легенда. Напук на цялото олекотяване на думата. Част от шампионския отбор на „Ботев“ през 1967. Статистически най-успешният треньор на клуба за всички времена. Човек, в който са се огледали най-знаменитите играчи на страната ни. Онова, което го прави наистина голям обаче не се е случило на терена или на пистата. Глухчев е парче история, защото е изчезващ вид. Скромен, великодушен и до болка влюбен в играта старец. Невъзможен за шаблоните на модерния футбол. Говорим си с часове. Въпросите ми са бримки, които се […]