Място в настоящия брой намериха и думите на Манол Пейков, отпечатани преди години във вестник „Капитал“ . Трябва да съм бил на четири-пет години, когато разбрах, че трябва да си избера отбор, когото да подкрепям. Не знаех как се прави това. Реших да попитам дядо ми. – Дядо, ти от кой отбор си? – От „Ботев“. – А защо от „Ботев“? – Защото е бил герой! – Тогава аз ще съм от „Левски“ – отсякох. Оказа се, че съм единственото дете от цялата махала, което държи […]

Хубав град си е Пловдив. Толкова хубав, че се чудиш откъде този късмет и ти да отмерваш дните си в него. Тръгнеш из Стария град, гледаш къщички като картини от сънища на вълшебници. Във всеки двор смокиня, ухае на чемшири и бръшлян, свят да ти се завие от аромати. Стъпваш по камъни, дето годините си не помнят, та ти се струва, че си прашинка във времето. И сред цялото това изобилие кипи живот – работилнички, ателиета, антиквариати, гостилници. Райско място. Пък каква гледка се разкрива от […]

2 096 928 000 секунди. 24 270 дни. 68 години, 1 месец и 15 дни. Един дъх, вечна памет. Времевата лента между първото и най-великото пловдивско дерби в историята. На 1 април 1951 г. „Локомотив“ и „Ботев“ излизат един срещу друг на стадион „Локомотив“ в парк Лаута. Смята се, че на срещата е имало около 8000 зрители, които са видели успеха на пловдивските железничари с 3:0. По-любопитното е, че първият гол е дело на знаковия играч на „Локо“ – Петър Събев, по прякор Маймуната. Минутата е […]

Една нация играе точно така, както живее. Културата съдържа много аспекти – от музиката до езика, от футбола до облеклото. Да определяме една страна само по футбола, ще бъде преувеличено. Но е вярно: само нравите и емоциите съумяват да придадат лице на една нация, а също и на нейния футбол. (Сезар Луис Меноти[1]) Ако съотнесем към Пловдив казаното от Меноти, би следвало да си зададем въпроса защо Градът ни е толкова запален по футбола. Защо е „най-футболният град в България“? Откъде тази привързаност на пловдивската публика […]

Всички живеем в една голяма социална игра – имаме определени роли, позиции в обществото, създали сме с времето собствена територия, там ни е удобно и гледаме да не я напускаме особено често. Доброволно или не, сме станали част от организацията на ежедневието. А тя е глобална, може би донякъде адаптираща се към културите, стерилна и болезнено скучна. Социалната игра има свой съдии, делегати и цялостна йерархия, където най-обикновено ти стоиш около дъното с безкрайната надежда за отскок. Имаме представа кое е позволено и кое се санкционира, […]

На Владимира, която ни гледа от небето В шестнайсетия брой на „Нула32“ няма да прозвучи първи или последен съдийски сигнал. Няма да чуете и съставите на двата отбора, защото тук имената често нямат значение. Като всичко останало, с което сме се занимавали дотук, настоящата ни тема нито започва, нито свършва с нас. Затова и не излъчваме победител, нямаме това право. Броят си остава непредвидим като самата игра, балансът – формална невъзможност. В ръцете си държите поредната резерва на дългата скамейка от хора и неща, които искат […]