На Владимира, която ни гледа от небето Пороци е стърготина в дланта на годината, в която Пловдив трябва да се представи на света с висотата и престижа си. Настоящият ни брой разказва за всичко онова, което е неизменна част от човека и човешкото, но остава зад фасадата на благоприличието. В следващите страници сваляме маската на обществените норми и поглеждаме човека в неговите шумни и ярки, тихи и самотни слабости. В брой № 15 търсим и осветяваме недостатъците си, изследваме зависимостите си, а на места може би и […]

Срещам го случайно. Помага ми да паркирам в събота вечер на „Отец Паисий“. Не знае на кого дава указания. Когато изключвам двигателя, вече е продължил по пътя си. Извиквам се, за да му благодаря и го връщам с няколко крачки назад. Каня го на по бира, но отказва. Някакъв майстор щял да идва у тях, затова се разбираме за утре. За тези, които сега се включват, Йордан Терзийски, по-известен като Белия вожд, е един от деветимата „другосветци“, за които разказахме във втория ни брой. Поводът сега […]

Стефчо беше станал рано, както обикновено. Имаше си начертан маршрут, който строго спазваше всеки ден. Понякога дните не бяха успешни и се налагаше да импровизира. Забиваше се по нови улици и влизаше в непознати барчета. Започна бизнеса си преди години сам, когато вече не намираше алтернатива и не го взимаха в нито една институция. Той и не искаше. Тази работа предполагаше свобода, разполагане със себе си и среща с много различни хора всеки ден. Разбира се, понякога добавяше и нови локации, колкото да не му омръзне […]

Какво се случва в главата на артаджията? Как се въртят мислите му? Предстои пътешествие през една артаджийска мисъл, но преди това нека да изясним, че имаме една и съща представа за арт. Дефиницията на това нарицателно се базира на едно и също при всички — интерпретация на света, изразяване на индивидуалността, неповторимостта, уникалността на всеки един. Само някои обаче виждат истинското изкуство, отвъд артаджийството. От 2-3 години в Пловдив има една пост-културна сцена, чието мото е „Изкуство, а не арт“. Преди още 5-6 години един от […]

От „срама на Италия“ до бляскаво прераждане – драматичната съдба на Матера Матера е град в Южна Италия, в регион Базиликата. Преди да замина, като един изключителен представител на съвременния човек, който не умее да се задълбочава или концентрира, прочитам най-важното: един от най-старите постоянно обитавани градове в света, Sassi di Matera (sassi от итал. камък) – историческият център на Матера, разделен на два квартала Sasso Caveoso и Sasso Barissano, уникални по рода си къщи и църкви, вградени в скалите, днес реставрирани и превърнати в една от […]

Денят е неделен, мокър, сив и особено ноемврийски. Въздухът е силен и примесен с автомобилни изпарения, остава по небцето и се задържа натрапчиво дълго. Тръгвам по „Мария Луиза“, продължавам по „Цариградско шосе“ и на кръстовището наляво по „Ландос“. Вече съм в Столипиново. Движа се бавно на втора и трета, за да не ударя някого. На пръв поглед е оживено, но не достатъчно. И двете батерии на апарата са заредени, пристигам с боен дух и готовност да направя поне стотина кадъра. Хващам по неприветлива пряка и вече […]