Пред нас има голяма каменна саксия с жълти цветя, от онези, които ги има във всички градове по света Трифон Ташев, осветител Стоим с колегата, сценичен работник, на товарния вход на театъра и чакаме. Част от декора за предстоящото представление пътува с актьорите от София, а те закъсняват. Приятно топло е, водата от фонтана се спуска бавно по стълбите на Каменица. Коли рядко минават и при всяка една поглеждаме с очакване. Почти не си говорим, но мълчанието не е неловко, а някак спокойно пребиваване на две […]

Да се носиш към Пловдив – това е като да се връщаш към личния си код. Нери Терзиева, журналист И все пак – най-хубавото място в София е табелата за Пловдив! Вечер фаровете на автобуса едва я близват, зимъс почти не се вижда, но пътуването към тепетата не е гледка – то е чувство. Да се носиш към Пловдив – това е като да се връщаш към личния си код. Сигурно затова след Тунела по навик започвам да говоря по-бавно – настройвам се на пловдивската скорост. […]

Винаги съм казвал, че Пловдив си е моят град. Само моят и на никого другиго. Който е готин, може да е и негов, който не е – няма право да е пловдивчанин. Атанас Димитрайков – Liter Jack Като дете, преди да заминем с родителите ми за чужбина, си мислех, че оттук ще ми липсват хората. Казвах си „защо да ми липсва градът, това са просто едни улици“! Отидохме и тъкмо тези улици започнаха да ми липсват. Живял съм в Израел, Канада, Испания и Англия и мога […]

Влюбваш се в града, когато останеш насаме с него, след това обичаш всичко по инерция Мирослава Тодорова, певица Всеки ден, дори и орисан от спокойствието на Пловдив, те вълнува. Всяка сграда или паве събужда в теб идеята за безвремие и крайна продължителност. Вървиш едновременно в три свята. Под теб са римските разкопки, над теб Стария град, а пред теб е вечно забързаното ежедневие. Обичам безбройните срещи по паркове, чешмички и прочие. Всички уговорени срещи и играта „Кой ще закъснее пръв“. Обичам, когато се разхождам по „Отец […]

Извор на вдъхновение – за мен и работата ми. Николай Стефанов, лютиер Достатъчно възрастен съм вече, за да мога да отговоря. Това, което ме държи е, че работата продължава да ми е интересна. Трето поколение майстор лютиер съм. Всеки ден за мен е предизвикателство, откритие, експеримент. Всеки инструмент е сложен посвоему, в него има хиляди операции – видове дърва, лепила, технологии, лакове, акустика, познания по физика, механика и т.н. Когато една работа е толкова богата на контакти с изкуството и науката, тя ти дава достатъчно храна […]