На Владимира, която ни гледа от небето. Какво е джазът? Естетика, манталитет, свободомислие?! Импровизация, отношение към света и времето, стремеж непрекъснато да търсиш? Или просто един труден за разбиране стил, останал встрани от популярната представа за изкуство, но може би – една от най-висшите му форми… в този кръстопътен град, който винаги е бил малко по-тъжен от останалите. Джазът – тази светла музика, плод на много мрак понякога, както го нарече Мирослава Кацарова. Деветнайсетият ни брой не е нищо повече от поредното ни изумление. Този път […]

Скъпи приятели, Както сигурно сте се досетили, предвид безпрецедентната ситуация, премиерата на джазовия брой, планувана за 28 март от 19:00 ч. в Bee Bop Cafe, се отменя. Представянето на най-новата ни книжка ще протече онлайн по същото време на живо в страницата на списание Нула32 във Facebook. Благодарение на опциите, които платформата предлага, ще имате възможността да задавате своите въпроси в коментарната форма и отново да участвате в събитието. Премиерите ни никога не са били възможни без Вашето присъствие и затова сме уверени, че с подкрепата […]

В края на месец февруари попитахме няколко от членовете на Клуб Нула32 защо са част от общността на списанието и какво им носи това. Пред камерата ни застанаха нашите приятели Християна ( № 14), Николета ( №  11), Весела ( №  147), Пламен (№ 6) и Христо ( №  50). Чуйте част от думите им в обобщеното видео тук, а пълните им самостоятелни клипове може да видите във Facebook и Instagram страниците на Нула32. Всяка закупена членска карта подпомага издаването на следващите броеве на единственото градско списание на […]

Мрачен делничен следобед в края на септември. Тежки облаци висят над Стария град, но аз пъпля по улица „Съборна“, устремен към църквата „Св. св. Константин и Елена“. Зная, че там, пред входа, подпрян нехайно на своята тежка латерна, ще намеря бай Данчо. Помня колоритния старец още от дете – все там, обгърнат от уханието на смокините през лятото, наметнат със сивотата на облаците през зимата. Ето го. Осемдесет и седем годишният човек ме познава веднага и махва сърдечно. Преди време го снимах. Показвам му фотографиите, той […]

Това беше първата им среща. Тя не се притесняваше, той беше с онзи любим негов зелен суитчър. В кафенето имаше само още двама, трима посетители. Старият футболен фен, с изтъркани ръкави на сакото, една отегчена фатална жена с тъмночервено на устните и още един, който няма значение. Разговорът вървеше приятно, нито много жив, нито съвсем скучен. Една по една отпадаха големите дикенсови надежди, че тази ще е най-бурната любов в живота им. И фактът, че тя не си чисти редовно космите на веждите, като спокойна констатация […]

Той винаги е млад и често – наперен. Езикът – вечното денди, което с лекота облича нови дрехи, поръчва си от чужбина думи haute couture, захвърля значения или изравя от скрина на баба отдавнашни, забравени смисли. Води ни за носа с елегантна небрежност и ни форматира, докато си мислим, че го познаваме. Езикът е изобретателно създание – обича да присвоява, но и да изоставя думи. И често те присядат изморени край бързата лента на говора, кръстосват крака в поизносени обувки и се оставят прахът да ги […]