„За Златю Бояджиев ли питате?  Него всички го знаят – и деца, и възрастни, и бездомните кучета…“ Почти всеки разказ за живота на Златю Бояджиев, дори да е препълнен с биографични факти, започва есеистично. Авторите някак неволно попадат в художественото. Като че ли погледнат от разстоянието на годините, животът на големия художник изглежда все по-привлекателен за охудожествяване. Прилича на история за герой, в когото има нещо невероятно, непосилно за обикновените хора, извънмерна дарба не просто да се рисува и твори, а да се усеща светът, да […]

Може би най-тъжна е съдбата на Васил Бараков. Не са много случаите в историята на българското изобразително изкуство, когато можем да говорим за ясно обособени творчески групи. Макар и с някои уговорки, приятелството на Васил Бараков, Давид Перец и Златю Бояджиев е тъкмо един от тези редки примери.  В компанията на д-р Станислава Николова, част от екипа на изложбата „Златю Бояджиев и Бараците“ на Софийска градска художествена галерия от 2013 г., търсим поводите за устойчивата връзка между тримата художници във времето. Думата ни е и за […]

Първият ми съзнателен спомен, свързан с името на Цанко Лавренов, е от една ветровита есенна вечер, когато на нощното шкафче на баща ми намерих книгата с писма „Един живот не стига“. Малко, омачкано книжле, което отворих по средата и в което чух глас, дотолкова близък, подобно на добрата литература, при която авторът е като твой близък приятел. Невротичен, искрен и открит бе този глас, почти по детски наивен и развълнуван от всеки успех. Макар тогава да оставих книгата настрана, бях сигурен, че с Цанко Лавренов ще […]

Всяка тема идва със своите големи въпроси. През 2019 г. на база научните изследвания на историка и изкуствовед Пламен Петров се състояха две съществено важни за настоящия ни брой изложби, посветени на Художествения отдел на Изложението от 1892 г. и на Дружеството на южнобългарските художници (ДЮБХ). Работата му по двете теми продължава повече от 5 години и днес попълва много от празнините в знанието ни за периода. Разговаряме с Пламен за началото на организирания художествен живот в България и за следите, които губим по пътя, но […]

Всеки от тези пловдивски художници се е вдъхновявал от тези преди него и се е опитал да надгради над творчеството на своите предшественици. Българските художници излизат от анонимност през Възраждането. Едва тогава те започват да се възприемат като уникални творци, които подписват творбите си, да използват собствен стил и уникални мотиви, породени от личната им духовна и артистична нагласа. Такива или подобни констатации вероятно всеки е чел, ако се е интересувал от българско изкуство. Те – донякъде верни – обаче не показват цялата истина. Докато на […]

Някои текстове остават незавършени. Никога не остават на едно и също място. Не се успокояват, не се примиряват с финала, със смяната на епохи и моди. Има дори такива текстове, които следват невидима, паралелна нишка на живота, която го свързва през времена и преходи. Тези текстове бих нарекла „наджитейски“. Те нямат начало, среда и край. Не се вълнуват от определения социален или политически контекст, на който трябва да послужат, въпреки че несъмнено са създадени в някаква конкретна действителност. Но пъпната им връв не е опъната над […]