юни 14, 2019

Паметта на битката

2 096 928 000 секунди. 24 270 дни. 68 години, 1 месец и 15 дни. Един дъх, вечна памет. Времевата лента между първото и най-великото пловдивско дерби в историята. На 1 април 1951 г. „Локомотив“ и „Ботев“ излизат един срещу друг на стадион „Локомотив“ в парк Лаута. Смята се, че на срещата е имало около 8000 зрители, които са видели успеха на пловдивските железничари с 3:0. По-любопитното е, че първият гол е дело на знаковия играч на „Локо“ – Петър Събев, по прякор Маймуната. Минутата е […]
юни 14, 2019

Градската футболна игра

Една нация играе точно така, както живее. Културата съдържа много аспекти – от музиката до езика, от футбола до облеклото. Да определяме една страна само по футбола, ще бъде преувеличено. Но е вярно: само нравите и емоциите съумяват да придадат лице на една нация, а също и на нейния футбол. (Сезар Луис Меноти[1]) Ако съотнесем към Пловдив казаното от Меноти, би следвало да си зададем въпроса защо Градът ни е толкова запален по футбола. Защо е „най-футболният град в България“? Откъде тази привързаност на пловдивската публика […]
юни 14, 2019

Последната симфония на този свят

Всички живеем в една голяма социална игра – имаме определени роли, позиции в обществото, създали сме с времето собствена територия, там ни е удобно и гледаме да не я напускаме особено често. Доброволно или не, сме станали част от организацията на ежедневието. А тя е глобална, може би донякъде адаптираща се към културите, стерилна и болезнено скучна. Социалната игра има свой съдии, делегати и цялостна йерархия, където най-обикновено ти стоиш около дъното с безкрайната надежда за отскок. Имаме представа кое е позволено и кое се санкционира, […]
юни 14, 2019

Защо… Градът е футбол?

На Владимира, която ни гледа от небето В шестнайсетия брой на „Нула32“ няма да прозвучи първи или последен съдийски сигнал. Няма да чуете и съставите на двата отбора, защото тук имената често нямат значение. Като всичко останало, с което сме се занимавали дотук, настоящата ни тема нито започва, нито свършва с нас. Затова и не излъчваме победител, нямаме това право. Броят си остава непредвидим като самата игра, балансът – формална невъзможност. В ръцете си държите поредната резерва на дългата скамейка от хора и неща, които искат […]
май 8, 2019

Ти жумиш

Каня я на кафе. Тя идва навреме. На вратата пита за закачалка, отмята дългата си коса и сваля дебелия си шал. Събува внимателно кожените си обувки и ме поглежда кокетно. „Шушоните или чехлите?“ Аз ù казвам да избира свободно и се връщам при кафеварката. Тя е вдигнала целия квартал с олелията си и пуши като пияна теснолинейка в Нощта на музеите и галериите. Предлагам бисквити. „Не повече от две“, казва и се усмихва с  крайчеца на очите си. Сяда на един стол, защото не може да […]
май 8, 2019

Semper Fidelis

Всичко започна от онзи срамежлив надпис от вътрешната страна на долната устна. Татуировчикът едва беше успял да го побере на необичайното място, и то на два реда. Буквите бяха главни, за да е категоричността на фразата още по-голяма и неизличима и за да остане завинаги. Като любимия отбор. Един ден след училище просто отиде в студиото, където се шареха онези, на които подражаваше, и си направи въпросния надпис, който, въпреки трисантиметровата си дължина, предопредели пътя му за години напред. Все пак това беше идеята, това беше […]
май 8, 2019

Дигитален лед

Осем гигабайта и половина. Това е информацията за мен, която Facebook притежава за близо десетгодишното ми присъствие в него. При все, че не съм от най-активните в мрежата, си признавам, че числото ме стресна. Предвид сходното ни поведение онлайн, вероятно в порядъка от пет до десет гигабайта варира и знанието на Facebook за приятелите ми. Това ще рече, че за компанията ни платформата разполага с около сто гигабайта данни. Колко много е това ли? Отговорът ще ви изплаши. Съмнявам се, че и ние самите знаем толкова […]
май 7, 2019

По пътя на забраненото

Сухопътното разстояние от центъра на София до центъра на Пловдив е точно 144 километра. Някои казват, че с автомобил се стига за час и 44 минути при нормален трафик. Возя се на пасажерската седалка в тъмнозелена шкода с приятеля си Ману. Познавам го от няколко години, но с времето се научих, че мога да му имам доверие за всичко. Точно затова го оставих да шофира. Единствената цел на това пътуване е да се сдобием с още наркотици.  Хората вярват, че когато правиш нещо, което ти носи […]
май 4, 2019

Сексът и градът

Похотта е трудно контролируема. Навлиза през съзнанието единствено, за да го замъгли. Поражда се за секунди и на никого не е чужда. Тя е това сластолюбиво чувство, което искаш да усетиш  чрез всичките си сетива. Търсиш лъстивото, но в крайна сметка често оставаш измамен, защото след като го получиш, искаш още. Платил си на вятъра. Не е от онези еднократни нужди, които идват и отминават. Друго е и просто не стига. След като похотливият вкус веднъж докосне небцето, споменът за него си остава и иска подхранване. […]