Влюбваш се в града, когато останеш насаме с него, след това обичаш всичко по инерция

Мирослава Тодорова, певица

Всеки ден, дори и орисан от спокойствието на Пловдив, те вълнува. Всяка сграда или паве събужда в теб идеята за безвремие и крайна продължителност. Вървиш едновременно в три свята. Под теб са римските разкопки, над теб Стария град, а пред теб е вечно забързаното ежедневие. Обичам безбройните срещи по паркове, чешмички и прочие. Всички уговорени срещи и играта „Кой ще закъснее пръв“. Обичам, когато се разхождам по „Отец Паисий“, да поздравявам възрастните хора, да се усмихвам на непознати, или просто да се вглеждам.

Няма друго чувство като това да си в София и да споменеш Пловдив. Звучи толкова блажено, познато и в същото време желано. Обичам как излизаш сам и след петнадесет минути си заобиколен от любими хора, без да си го планирал, а в същото време винаги можеш да останеш сам със себе си и града. Да не говорим как всеки ден от седмицата си има значение. Ако за повечето от вас понеделник е началото на седмицата, то за мен и мои-те любими, понеделник често се оказва „малката сряда“, сряда я познаваме всички, надеждата на седмицата,  „малкият петък“, четвъртък си е четвъртък и така до събота. Неделя – денят за книги, излежаване, а после величествената следобедна разходка, която приключва на по бира в „Котка и Мишка“. Неслучайно пропуснах вторник, за него не съм измислила значение, все още. Мисълта ми е, че в Пловдив не живееш за уикенда, живееш за всяка секунда и всеки час, който можеш да превърнеш в безкрай.

Пловдив – най-голямата ми любов!

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32