№ 11

Градът в краката ѝ

На жените, които искат да са по-високи от света.

Жената, на която е посветен настоящият брой, си тръгва от корицата му, така както си тръгва от нас в момента, както ще си тръгне и от вас накрая, за да остави епохите и историята да въздишат след нея. Да я проклинат и да я мечтаят, но никога да не я забравят. Как изглежда на високи токчета! „Градът в краката ѝ“ е опит за събиране на съставните части на жената – на нещата, които изграждат образа ѝ на наша майка и сестра, на приятел и любима, на нечия друга, на грешница. На великата тайна, която всички пазят. На онова, което осмисля дните ни и върти земята до побъркване. Което понякога ни прави съизмерими на женско токче.
май 5, 2018

”АЗ СЪМ ЖЕНА НА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА“

Разговор за актрисите в пловдивския театър от едно време, което аз не помня, но Светла Бенева, отличим с чувството си за истинност театровед, ми разказва. И то така, както би го и изиграла, ако беше в онази, другата, най-чудата професия. Светле, въведи ме съвсем лаконично. Каква беше атмосферата, в която се правеше театър през 70-те, 80-те и 90-те години? Благоприятна през 70-те и 80-те, защото в театрите работата беше осигурена, независимо от идеологическия модел, контрол  и ограничения в художествените търсения. През 90-те – стресова атмосфера, съкращения […]
май 12, 2018

Фред, Клер, барманът и Бог

Откъс от романа на Александър Секулов ”Господ слиза в Атина“, изд. ”Хермес“, 2017г. Фред изобщо не е готов да срещне Клер Дамиани на дегустация на черен швейцарски шоколад на високата тераса на хотел „Сейнт Джордж“ под хълма Ликавитос в Атина преди месец; по-неподготвен човек се явява само на среща със съдбата. Първо вижда леката гърбица на дългия ѝ нос под бяло сламено борсалино. Черната ѝ вълниста коса е прибрана зад ушите. Седи до прозореца. Голите ѝ рамене, открити от асиметрична тъмносиня рокля, светят с бронзови отблясъци […]
май 14, 2018

Търговецът на дрехи

Роза живееше в едно малко село в подножието на Стара Планина. Името на това село отдавна е изчезнало от картата, там между гънката на Карлово и Казанлък. Сгушено в тази малка пожълтяла гънка, то живееше свой собствен живот. Кипеше от живот. Хората ставаха рано и изкарваха стадата си, преди слънцето да е зажарило по земята, момите запретваха своите ризи, сплитаха косите си на дълги плитки и се приготвяха за работа. Разбира се, дворовете бяха изметени и чисти, краката обути в шарени чорапи, а зад ухото цвете […]