№ 11

Градът в краката ѝ

На жените, които искат да са по-високи от света.

Жената, на която е посветен настоящият брой, си тръгва от корицата му, така както си тръгва от нас в момента, както ще си тръгне и от вас накрая, за да остави епохите и историята да въздишат след нея. Да я проклинат и да я мечтаят, но никога да не я забравят. Как изглежда на високи токчета! „Градът в краката ѝ“ е опит за събиране на съставните части на жената – на нещата, които изграждат образа ѝ на наша майка и сестра, на приятел и любима, на нечия друга, на грешница. На великата тайна, която всички пазят. На онова, което осмисля дните ни и върти земята до побъркване. Което понякога ни прави съизмерими на женско токче.
май 5, 2018
актриси

”Аз съм жена на всички времена“

„Пловдивските актриси ги беше раждала сякаш една майка, защото те бяха силни, волеви, неизчерпаеми като талант.“ Разговор за актрисите в пловдивския театър от едно време, което аз не помня, но Светла Бенева, отличим с чувството си за истинност театровед, ми разказва. И то така, както би го и изиграла, ако беше в онази, другата, най-чудата професия. Светле, въведи ме съвсем лаконично. Каква беше атмосферата, в която се правеше театър през 70-те, 80-те и 90-те години? Благоприятна през 70-те и 80-те, защото в театрите работата беше осигурена, […]
май 12, 2018

Фред, Клер, барманът и Бог

Откъс от романа на Александър Секулов ”Господ слиза в Атина“, изд. ”Хермес“, 2017г. Фред изобщо не е готов да срещне Клер Дамиани на дегустация на черен швейцарски шоколад на високата тераса на хотел „Сейнт Джордж“ под хълма Ликавитос в Атина преди месец; по-неподготвен човек се явява само на среща със съдбата. Първо вижда леката гърбица на дългия ѝ нос под бяло сламено борсалино. Черната ѝ вълниста коса е прибрана зад ушите. Седи до прозореца. Голите ѝ рамене, открити от асиметрична тъмносиня рокля, светят с бронзови отблясъци […]
май 14, 2018

Търговецът на дрехи

Роза живееше в едно малко село в подножието на Стара Планина. Името на това село отдавна е изчезнало от картата, там между гънката на Карлово и Казанлък. Сгушено в тази малка пожълтяла гънка, то живееше свой собствен живот. Кипеше от живот. Хората ставаха рано и изкарваха стадата си, преди слънцето да е зажарило по земята, момите запретваха своите ризи, сплитаха косите си на дълги плитки и се приготвяха за работа. Разбира се, дворовете бяха изметени и чисти, краката обути в шарени чорапи, а зад ухото цвете […]