№ 2

Другосветци

Има нещо в този град, който ражда през годините такива странници.

Другосветците – героите на настоящия брой. Пазители на безкористния култ към красотата, която не само носят, но и умеят да съзерцават и съхраняват. Пространствено и духовно не познават граници и за това често поведението им се тълкува като неразбираемо. Свободни и самотни са. В сърцата си таят нещо дълбоко мъдро и същевременно крайно глуповато… И винаги забелязват детайлите. Вдъхновение, което ни накара да се огледаме за такива хора и около нас. Потърсихме образи от градската среда, отдавна избягали от обитаваната реалност и посветили себе си в градежа на друга паралелна действителност. В която да се вглъбяват и където всичко е някак много по- просто, истинско и човешко. Усмихнатите им светове са светове без лицемерие и смърт. Имагинерни и утопични.
януари 8, 2016

Защо… Другосветци?

На Владимира, която ни гледа от небето „Тоя кротък и простодушен човек можеше да има само едно настроение: някаква възторжена мечтателност, някакво тихо и самодоволно блаженство, за което сякаш нямаше никакви видими причини. Тая безгрижна и безобидна душа на птичка божия, която нито жъне, нито сее, а се задоволява само с хубавото слънце и въздуха, който диша…“ Из описанието на Люцкан от разказа на Йордан Йовков „Последна радост“ Другосветците – героите на настоящия брой. Пазители на безкористния култ към красотата, която не само носят, но и […]
януари 15, 2016

Фантазия за Сашо Сладура*

Някои хора живеят много просто. Раждат се, някъде по средата се женят и рано, или късно, умират. Случват се и разни дребни неща, които просто вървят към тези три прага. Дати, години, месеци, всичко е познато, записано и залепено с кафяво лепило в онези стари албуми. Другите животи са леки, летят, надсмиват се над ежедневието и властта. Едва се докосват до земята, литват високо и после обикновено падат с трясък и след себе си оставят кратери или в повечето случаи – паметници. Тези животи са кратки. […]
януари 21, 2016

Архитектът на хумора

Митичните герои не остаряват, някои градове – също. Пътуването към тях е мистагогия – въведение в тайнството, Пловдив е такъв град: митичен, мистичен, жив, реален и пленителен. В живописта има термин пентименто (от итал., „покаяние“) – художникът се покаял и замазал платното. Има думи и градове пентименто, изчезнали са, времето ги е победило. Пловдив пребъдва чужд на прокрустовото ложе на клишетата и суетата, далеч от подвижните пясъци на времето, извисен над мимолетното и преходното. Вярвам, че летописът на нашия град се твори от личности с ренесансов […]