№ 2

Другосветци

Има нещо в този град, който ражда през годините такива странници.

Другосветците – героите на настоящия брой. Пазители на безкористния култ към красотата, която не само носят, но и умеят да съзерцават и съхраняват. Пространствено и духовно не познават граници и за това често поведението им се тълкува като неразбираемо. Свободни и самотни са. В сърцата си таят нещо дълбоко мъдро и същевременно крайно глуповато… И винаги забелязват детайлите. Вдъхновение, което ни накара да се огледаме за такива хора и около нас. Потърсихме образи от градската среда, отдавна избягали от обитаваната реалност и посветили себе си в градежа на друга паралелна действителност. В която да се вглъбяват и където всичко е някак много по- просто, истинско и човешко. Усмихнатите им светове са светове без лицемерие и смърт. Имагинерни и утопични.
януари 26, 2016

Самотникът с големите уши

Винаги стои пред стълбите на Каменица, небрежно кръстосал крака, леко попрегърбен. Носи един и същ каскет, откакто го помня, и само големите му уши не дават на шапката да падне. Дясната си ръка е пъхнал в джоба, държи или пази нещо, а може и просто да му е студено, никой не знае. Лявата е допрял до ухото, сякаш се опитва да подслуша някой интересен разговор от хората из Главната или пък да отстрани точно този шум и да чуе нещо, което ние не можем. Подминаваме го […]
януари 30, 2016

Баронът на този град

Навремето имало един барон. Името му било Мюнхаузен и изглеждало така, сякаш приключенията сами го намирали. Винаги изпадал в заплетени ситуации, които биха коствали живота на всеки обикновен човек. Когато това се случело и опасността били или османци, или гигантски мечки, той комбинирал своята свръхсила с четицифрен интелект и се измъквал невредим. После събирал жадни за истории слушатели и им разказвал, докато не останат без думи. Тези, които са имали възможността да ги чуят от първо лице, били истински щастливци. След като свършвал да говори, барон […]
февруари 3, 2016

Аз, Автографа

„Преди години някой ми измисли тоя прякор. Не знам, кой беше, ама трябва да го почерпя, правилно го е измислил. Иначе малко са хората, които не ме познават, но те не са от Пловдив. Рожденото ми име е Стефан Любомиров Иванов. Роден съм на 29 октомври, тоест скоро, през 53–та в Пловдив, около Димитровден се пада, но заради мама не се казвам Митко.Не е било етично да бъде друго освен Стефан. Кореняк пловдивчанин съм, около гарата живея и там завърших училището до нас, като за малко […]