Д-р Анна Джуркова

Обичта към родното е свързана със спомени още от ранното детство: игрите до късно в махалата, семейните сбирки, редките преди години посещения на ресторант, каране на колело, кънки, игра на ластик, зарчета... Всичко онова, което се запечатва в детската глава. Да станеш сутрин рано и да чакаш някой приятел да звънне и играта да започне. Но това се е случвало във всеки град и село, навсякъде по света.

Върнахте ме назад и спомените ми минават като на кинолента. Учители, приятели, страх от тъмното, отделени стотинки за кино и лунапарк, плахи погледи, влюбвания... Докато постепенно и неусетно вдигаш главата нагоре и виждаш красота – къде посърнала и отиваща си, къде нескопосано възстановена, къде заблестяла отново. Започнах да се улавям, че ми е много приятно да си представям как са изглеждали красивите пловдивски къщи. Какъв живот е кипял в тях, какви тайни са криели и защо сега изглеждат толкова запуснати. Трудно си обяснявам огромното желание, с което търсихме, открихме и реставрирахме къщата на ул. „Съборна“19, вече галерия „Джуркови“. Защото беше много, ама много трудeн пътят на създаването на галерията.
Желанието ни беше по-силно от всякакви прегради. Тук в едно са съчетани красива 110-годишна сграда – паметник на културата, картини на художници, творили от 19 век насам, и реставрирани мебели от епохата.

Защо Пловдив? Защото тук винаги ще минаваме през пластовете хилядолетна история – от мозайките на Голямата Базилика към Римския стадион и Амфитеатъра. Ще починем на чаша кафе пред Джумаята. След това ще поемем към Дановия хълм, Бунарджика и Джендем тепе! Когато започнат да ни напускат силите, ще се разхождаме в Цар Симеоновата градина, Лаута, Гребната база..., а след нас и децата ни ще го правят!

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32