Трубадурът и гениалната му улица
февруари 24, 2019
Бог от машината
април 25, 2019

Защо… Пороци?

На Владимира, която ни гледа от небето

Пороци е стърготина в дланта на годината, в която Пловдив трябва да се представи на света с висотата и престижа си. Настоящият ни брой разказва за всичко онова, което е неизменна част от човека и човешкото, но остава зад фасадата на благоприличието. В следващите страници сваляме маската на обществените норми и поглеждаме човека в неговите шумни и ярки, тихи и самотни слабости.

В брой № 15 търсим и осветяваме недостатъците си, изследваме зависимостите си, а на места може би и прекрачваме границата.  Оставяме се несъвършенствата да ни водят и се шегуваме с тях, за да видим има ли от какво да се срамуваме. Пороци не порицава никого, нито обвинява в нещо. Това просто е разходка до тъмната ни страна.  За да проверим докъде сме стигнали, и да си припомним, че сме не по-малко себе си и в мрака. Избрахме да се обясним чрез слабостите си, защото вярваме, че в чудния им синтез се получава най-истинската рецепта за човек.

Пороци е бягство. Укритие от действителността, която непрекъснато очаква да си на ниво и да работиш за самата нея, да си адекватен гражданин. Спасение от заблудата за успеха. Разрез в линейното време и път през нерационалното осмисляне на нещата. Онова, което трябва да се случи, за да промени и осмисли живота ни. Оковите на вечното очакване, които заключваме сами.

Прокажен брой за алкохол, наркотици, хазарт и похот, но и спомен за дългите разговори, за гледането в очите и умението ни да се изслушваме.

Март е месец на промени, време за нов живот. Но преди земята да се стопли, се почувствахме длъжни да изстържем катрана от душите си. Изповеден брой, донякъде изследователски, донякъде пълна измислица. Пороци е паралелната история на човека, срамна и потискана Понякога ужас, друг път –  произведение на изкуството. 

Това е петнадесетият брой на Нула32.

Приемете го с удоволствие, но и с мярка!