двойна корица
Двойна корица за брой № 20 на Нула32
юни 12, 2020
Не познавах този град, преди да позная поетите му
юли 6, 2020

Защо… Седмият хълм?

седмият хълм

Целта на седмият хълм не е да съставя антология, да бъде възможна представителна извадка за авторите, творили и живели в Пловдив през годините.

Дълго отлагахме тази тема, макар да знаехме, че без нея работата ни би била напразна. Лабиринтите на предходните ни броеве по един или друг начин винаги са ни отвеждали към нея, но ние пристъпвахме бавно и със страхопочитание. Събирахме скорост и най-вече самоувереност, че можем да се справим с предизвикателствата ѝ.

Двайсетият брой на Нула32 представя малка част от поетите, без които духовният облик на града ни не би бил същият. Целта на нашия седми хълм не е да съставя антология, да бъде възможна представителна извадка за авторите, творили и живели в Пловдив през годините –  една сама по себе си непосилна за изпълнение задача. Цитираме блестящата метафора на художника Атанас Хранов, който създаде площад от думи в градинката на Джумаята и издигна най-високия от всички градски хълмове – този на словото. Мислим си за всяко камъче и всяка буква, които през годините, правят хълмът да расте и да не може да стигне върха си.

Може би тепърва времето ще оформя тези следи – ще ги бият водите на забравата, ще ги ослепява слънцето на малката памет или ще идват понякога с вятъра – като песъчинки от друг континент сякаш от друг свят. Опитахме се да осмислим невидимите и неизказани спойки между тях, да видим възможните полета, където те се срещат, срещат нас и всички останали живи и мъртви в едно. По черни пътища от съмнения излизаме на възвишения от смисли, от които за кратко стоим загледани във времената. Но там, по навика на този град, стоят една жена и много спомени, които нехаят за нас.

В  края на този брой усещаме умора от думите. Мислим си дали не е грешно, че пишем уводите си все накрая? Срещата с поезията, а и всяка среща с литературата, предполага едно последващо прибиране в себе си – някакво смирение, осъзнаване на светлината и мрака в словото, на силата му, която често може да се обърне срещу нас.

Така се случи обаче, че обстоятелствата ви срещат с новия ни брой след едно дълго прибиране. А думите тук са хубаво начало за привидно новия свят, в който уж трябва да живеем. Всъщност във всеки край и във всяко начало стоят единствено думите. И нищо повече.

Благодарни сме, че ги споделяте с нас!


Репортаж от представянето на „Седмият хълм“- тук

Подкрепи списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!