Какво снима Иван Кулеков, когато няма светлина?

Може би помните фотописите, които се опитваме вече два броя да правим, къде успешно, къде не чак толкова. За финал на този брой Ви представяме думите на един човек, от когото дълго време черпехме вдъхновение, когато става въпрос за съчетаване на фотография с кратки литературни форми. Иван Кулеков  – писател, поет и публицист, сценарист и драматург. В своите „Фотописи“ (ИК „Жанет 45“; 2009) по смайващ начин той придава допълнителен смисъл, снима и пише някъде в промеждутъка на големите и малките светове, синтезира слово и образ, от което някъде по Земята една птица литва нагоре. Като хора, които предимно се спасяват в извивките на буквите, го потърсихме за няколко кратки отговора на въпроси, които останаха да горчат в нас след този брой.

Г-н Кулеков, кога човек изпитва нуждата да прикрепи към една снимка дума, изречение или просто запетайка? Кога литературата неизбежно среща фотографията?

Иван Кулеков: Когато се запита какъв е смисълът на това, което вижда, респективно на това, което  снима.

Снимката може да е всичко – миг, документ, емоция, изкуство – и като такава тя си е напълно самодостатъчна, но ние придаваме смисъл на нещата само чрез думите.

Как фотописът помага на Вашия художествен свят? Дообяснява снимката или онаглеждава написаното?

Опитвам да събера в едно неделимо цяло това, което виждам, с това, което мисля, така че те да не си противоречат. Това е трудно и може би невъзможно. Много често снимката е като музиката на една песен – извисява текста.

Опитвали ли сте се чрез думите да „доснимате“ онова, което не сте могли или просто не сте видели?

По-скоро обратното – опитвам се чрез снимката да разкажа това, което не съм описал – подробностите. Снимката и думите се отнасят между себе си като синтезът и анализът – синтезът върви от частите към общото, а анализът – от общото към частите.  

Кои са нещата около нас, които все по-малко хора снимат?

Мисля, че с тия телефони не ще остане нещо неснимано.

А за какво все по-малко пишем?

За това, което снимаме.

Коя е снимката, която винаги сте искали да направите?

Искам да снимам времето, но нещо не го виждам.

Какво се снима, когато няма светлина?

Като няма светлина, се пише. Пише се, че няма светлина.

Заглавна рисунка: Иван Кулеков

Защо... Светломер?
Тя сред нещата
Образите встрани от идеологията

Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!