Извор на вдъхновение - за мен и работата ми.

Николай Стефанов, лютиер

Достатъчно възрастен съм вече, за да мога да отговоря. Това, което ме държи е, че работата продължава да ми е интересна. Трето поколение майстор лютиер съм. Всеки ден за мен е предизвикателство, откритие, експеримент. Всеки инструмент е сложен посвоему, в него има хиляди операции – видове дърва, лепила, технологии, лакове, акустика, познания по физика, механика и т.н. Когато една работа е толкова богата на контакти с изкуството и науката, тя ти дава достатъчно храна за мозъка и ръцете. И тъй като музиката се развива и става все по-комплексна, ти трябва да отговаряш на тези въпроси, да се движиш напред. Това ми напомня за смъртта на Роден, един от най-великите скулптори на всички времена. До сетния си час той е в ателието си и работи. Винаги го гледат много хора. Когато Роден пада на земята, прошепва последните си думи: „Още малко съм напреднал“. Безкрайно съм щастлив, че имам същото предизвикателство пред себе си.

Обичам Пловдив, защото е извор на вдъхновение за мен и работата ми. Израснал съм в Стария град, учил съм в Маразлията и усещам цялата история тук като атмосфера, която не е загубена. По тези улици ходят Вазов, Славейков, Дебелянов. Събрана е страшно много духовна атмосфера, но човек трябва да има памет за тези неща. Както пише Блага Димитрова: „Злодеянията се повтарят, нямаш минало, щом нямаш памет, а пък искаш бъдеще да имаш“. Градът е извор на вдъхновение, но не просто в сегашния момент. Аз виждам цялото му минало и всичките му имена. По камъните, които милионите човешки стъпки са изгладили.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32