Каквото и да върша, го преценявам като кадър и всичко, което е разрушено или неподдържано ме дразни, ядосва и ме боли.

Соня Станкова, фотограф

Пловдив за мен като фотограф е работна площадка, каквото и да върша, движейки се по улиците (сигурно е професионално изкривяване) го преценявам като кадър и всичко, което е разрушено или неподдържано ме дразни, ядосва и ме боли.

Живея си готино тук, с много приятели. Точно приятелството е това, което ме зарежда и събира. Имам група приятели от 5 клас, с които ми е супер, имам и от следващите етапи от живота си. Работила съм всякаква фотографска работа. В студиото на Джумаята като млад фотограф се бях научила да разпознавам по лицата кой от кой район града е и от съседните села. Сега се глобализирахме и това не е възможно, някак се размиха нещата, а и отговорностите на хората към обществото и към света около нас. По това време се научих да нося сламени шапки, защото към 14.00 часа трябваше да нося негативите от студиото на Балкан до Джумаята, а пловдивчани знаят какво е това и никой не излиза по това време, понякога бях само аз и някоя заблудена котка и пак беше хубаво.

Може би това мое живеене тук някак естествено ме подтикна да започна да снимам „Лицата на Пловдив“ . Нещо като моят принос към хората около мен. Това ми харесва и не спирам. Има много личности и те правят града ни интересен.

Фотография: Чавдар Найденов

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32