№ 1

Капана

Всеки град си има история, всеки квартал също.

Ние ще се опитаме да се набутаме някъде в цялата тази суматоха и да си откраднем малко от историите на Капана. Не за себе си. За вас. Не и защото Капана няма да го има утре, той ще си стои все така скрит в подножието на хълма много след нас. Точно защото осъзнахме преходността си спрямо безсмъртието на този квартал, ние ще се опитаме да ви предадем част от неговата вечност, доколкото е възможно. От втория етаж на Сенса с бира в ръка безмълвни ще гледаме горящите дюкяни и рушащия се Куршум хан. Ще прескачаме от измерение в измерение, за да съхраним не Капана, а себе си в него. Той и самичък ще се запази, както винаги го е правил…
септември 9, 2015

Защо… Капана?

На Владимира, която ни гледа от небето За да отидеш в Капана, не е нужно да имаш някаква работа, не трябва да търсиш нещо или някого. И да го правиш, едва ли ще го намериш. По-вероятно е то да го стори преди теб. В Капана отиваш, когато може би си подранил с половин час за уречената среща на Римския стадион. Да побичиш, дето се вика. Там главата ти се рее високо, а краката се движат в собствена траектория. Очите се успокояват, почиват си от хилядите лица […]
септември 15, 2015

Малката Македония на „Абаджийска“

Балканската война е към края си. Село Чърновища в Егейска Македония само след дни ще остане в Гръцко. А десетина години по-късно ще бъде и преименувано на Маврокамбос. По това време в селото живеят около 207 души според официалното преброяване. Половината от тях са българи християни. Те обаче не искат да се гърчеят, не искат да пеят църковните песни на гръцки, не искат да учат в гръцко училище. Те нямат друг избор. Ако искат да се самосъхранят като такива – трябва да бягат. Къде? Обратно в […]
септември 16, 2015

Файтонът към бакърджийницата

Ако има нещо, което Пловдив да прави най-добре, то това е да свързва. Пътища и континенти, истории и съдби (техните хора). Градът „виновник“ за Съединението. Имено това прави и в началото на XX век, когато среща в себе си Вангел Богданов от Одрин с момичето на живота му, което пък е от Ксанти, Беломорска Тракия. „Все наши земи, до Солун всичко е българско“, както биха казали дядовците ни. Но това е друга тема. Харесват се нашите герои, даже се взимат. Само с любов обаче не може […]