№ 5

Клементинци

Слава, себеотдаденост, плам и… Контраст с битието ни днес.

Мобилизираме Ви на фронтовата линия рамо до рамо с Клементинците. Показваме Ви най- бляскавите им победи, но и вкусваме горчивите им моменти. Ще разберете и защо, и заради кого са наричани именно така. Възраждаме пред Вас митичните образи на едни от най-видните командири на 9-и пехотен пловдивски полк – Борис Дрангов и Иван Бонев. Напомняме за нелеката съдба на българските земи, над които и до днес властват чужди държави. Правим Ви и свидетели на пожара и земетресението във Военния клуб, сетне и на възстановяването му. Провокираме. Ще Ви запознаем с тези светове. Вие сами решете дали те са нужни днес, или са обречени да бъдат минало. За финал сме подготвили разговор с един все по-осезаем публицистичен глас.
октомври 9, 2016

Защо… Клементинци?

В брой пети забърсваме прахта от един стар свят и той се разкрива с цялата си слава, себеотдаденост, плам и… контраст с битието ни днес. В следващите страници ще Ви накараме да почувствате едновременно гордост и колебание. Последното ще Ви замисли за мечтите, които сме изоставили, за идеалите, които вече ни се струват анахронизъм, може да събуди и малко скрит срам. Мобилизираме Ви на фронтовата линия рамо до рамо с Клементинците. Показваме Ви най-бляскавите им победи, но и вкусваме горчивите им моменти. Ще разберете и защо, […]
октомври 18, 2016

Началото

Девети пехотен пловдивски полк е създаден с указ № 61 на българския княз Александър І от 23 декември 1885г. Ние, историците, винаги подчертаваме, че е наследник на славните бойни традиции на първа и втора дружини на Източнорумелийската милиция. Но всъщност неговото начало откриваме в първите дни на възраждането на българската армия през пролетта на 1877 г. при създаването на българското опълчение. След пет века турско робство и липса на българска държава и войска, руските офицери се отнасят скептично и даже подигравателно към довчерашните хъшове и комити. […]
октомври 23, 2016

„Вдигнах тост за България и за полка“

Колелата нервно отскачаха от каменистия път. Каляската беше лошо боядисана, а седалките покрити с ярко оцветена материя. Четири коня в редица теглиха неуморно. блестящите ѝ сини очи, винаги будни, гледаха замислени в далечината. беше достолепна жена. профилът ѝ изящен, посребрените коси дискретно прибрани в кок. Облечена с тъмни цветове, носеше черно-бяла шапка. С нищо не издаваше умората си от дългото пътуване. бе краят на ноември на, скрежът по клоните на дърветата отразяваше плахите слънчеви лъчи, а лъчите – нейните очи. Преди два дена напуснахме Виена и […]