№ 5

Клементинци

Слава, себеотдаденост, плам и… Контраст с битието ни днес.

Мобилизираме Ви на фронтовата линия рамо до рамо с Клементинците. Показваме Ви най- бляскавите им победи, но и вкусваме горчивите им моменти. Ще разберете и защо, и заради кого са наричани именно така. Възраждаме пред Вас митичните образи на едни от най-видните командири на 9-и пехотен пловдивски полк – Борис Дрангов и Иван Бонев. Напомняме за нелеката съдба на българските земи, над които и до днес властват чужди държави. Правим Ви и свидетели на пожара и земетресението във Военния клуб, сетне и на възстановяването му. Провокираме. Ще Ви запознаем с тези светове. Вие сами решете дали те са нужни днес, или са обречени да бъдат минало. За финал сме подготвили разговор с един все по-осезаем публицистичен глас.
октомври 30, 2016

Славният път през Първата световна

1915-та – минали са две години от злощастната Междусъюзническа война, а от една Великите сили са вкопчени в Голямата война – така е известна тогава Първата световна. Неутрална България прави своя избор – ще се сражава на страната на Централните сили. Можело ли е изборът ни да бъде друг? – Нека оставим на историците да търсят отговор. Все пак е редно да се отбележи, че с дребни изключения цялото българско общество е настроено реваншистки и включването във войната е посрещнато с всеобщо одобрение. България не е […]
ноември 7, 2016

Дранговъ листъ

За полковник Борис Дрангов няма да прочетете в учебниците. Той е част от онази невъзпята плеяда български герои, които историографията ни сякаш неволно е оставила встрани от главния си разказ. Възможно е, докато сте чакали рейса, да сте виждали паметника му с огромния щик, в чест на любимата му атака „На нож“, да стърчи в градинката на хотел Санкт Петербург. И мястото не трябва да ви учудва – там са се помещавали някогашните казарми на Девети пехотен пловдивски полк, начело на който легендарният български офицер намира […]
ноември 14, 2016

„На кого ни оставяте…“

Тази история не е от историите с щастлив край. Впрочем тя все още няма край. Докато и последният българин пъпли из този свят, той ще носи със себе си безкрайната болка по завинаги изгубените български земи, по хилядите българи, които ще мислят сръбския, гръцкия или румънския за майчин език. Ще я пее в песните си, ще я пише в литературата си, ще я разказва на поколенията си, ще горчи и ще засяда като топка в гърлото. Но и ще знае, че там все още има малцина, […]