моята махала
За мен градът е моята махала
ноември 3, 2020

„Колкото повече си търсиш мястото навън, толкова повече оценяваш това тук“

колкото повече

Колкото повече обикаляш и си търсиш мястото навън, толкова повече оценяваш това, което го има тук

Петър Порязов – Вожда

Момиче: Защо обичаш Пловдив?

Вожда: Егати въпроса. Защото съм роден тука, защо…

Момиче: Е, не може да е само това.

Вожда: Е,тва малко ли е?

Барман: Ами, не е…

Момиче: Има хора, които не са родени тук и пак го обичат.

Вожда: Има, много ясно. Ти къде си родена?

Момиче: Тука. 

Вожда: Е, не го ли обичаш?

Момиче: В момента не съм сигурна. Разлюбвам го, после пак се влюбвам…

Вожда: Еее, то и аз съм се влюбвал в Париж, Рим, Мадрид…

Барман: То и Садово е град.

Вожда: Ама ги разлюбвам…

Момиче: Ама си седиш тука.

Барман: Тук му е мястото. 

Момиче: Добре, де. Нещо, заради което повече го обичаш.

Вожда: Заради тебе. Примерно.

Момиче: Глупости. Сега ще си тръгна и ще питаш коя беше тая.

Барман: А ти коя беше?

Момиче: И аз това се питам.

Вожда: Ето, ти не знаеш коя си искаш, аз да ти кажа кой съм. Не мога да си намеря място, вярно. 

Момиче: Защо?

Вожда: Търся го. Как да го намеря като го търся?

Момиче: Пловдив гостоприемен ли е за хора, които не могат да си намерят мястото?

Вожда: Защо да не е? Какво означава гостоприемен? 

Момиче: Да те приема, дори когато не го обичаш.

Вожда: Няма такова нещо да не го обичам. Колкото повече обикаляш и се търсиш мястото навън, толкова повече оценяваш това, което го има тук. И се връщаш. 


Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 – 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 – триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32

Подкрепете списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!