№ 7

Малкия Париж

Кючука – след скептицизма, отвъд клишето. Пазете тишина.

Кючук Париж – гордо отдалечен, ужасно непознат и напълно достатъчен на себе си. Южният пловдивски квартал, който толкова малко хора дръзват да разказват и разнищват. Непристъпната крепост, като че ли забранена за чуждоземци. Мястото, което или обичаш, или настървено ненавиждаш. Затова и при създаването на този брой трябваше да счупим стената, която Малкия Париж е издигнал дори в собствените ни съзнания, да изкараме фотоапарати и диктофони там, където това вероятно се случва за пръв път, да рискуваме най-малкото да ни напсуват.
април 30, 2017

История за тухли, войводи, партизани… Песен и слово

В навечерието на Балканските войни 50-хилядният Пловдив бил обзет от трепетно очакване. Дошло времето поробените братя и сестри от Тракия и Македония да получат своята свобода и да се присъединят към Майка България. За жалост историята се развила по друг начин и така се родил най-новият тогава квартал на града ни Кючук Париж. Странното съчетание сякаш отразявало българското раздвоение между европейското и Ориента – предопределение, сякаш актуално и в нашите дни. И така през 1908 г. прекрасната сграда в стил сецесион на Централна гара най-после била […]
април 30, 2017

Децата на махалата

„Децата на Кючук Париж бяха футболистите на Спартак Плодвив. Това бе махленски отбор. Бе нашият отбор“. Това е преживяне. Тази история е на изчезване. Може би трябва да се впише в Червената книга на пловдивското народно творчество. Тя избледнява с бързи темпове в паметта на малкото хора, които я знаят. Някой трябва да я разкаже, защото, като всяка история, и тази създава идентичност. Тя разказва за онова нещо, което се зароди от обичта на едни хора към футболната топка. Живее заради нея и в крайна сметка […]
май 12, 2017

Обичам те

Вратата трудно се затваря. Придърпваш силно към теб. Трясък и тишината е нарушена. Няма портиер, а не чуваш и някой да е наоколо. Стените са високи. Заради акустиката звукът от триенето на мокрите подметки в мозайката на пода отеква. Нафталинената миризма се разстила по цялото тяло. Лампите са стари, боята блажна, по-голямата част от табелите по вратите от преди 1989 г. Като в примка на времето, сякаш това място е вечно, непроменено, недокоснато. Картини, стативи, афиши, снимки ти вдъхват увереност и прогонват усещането за самота, празнота, […]