Жените на Пловдив са точно такива – те умело вървят по ръба, флиртуват със смисъла, дават ти възможност да ги измислиш. Покоряват сърцето ти и се стапят във въздуха.

Пловдив е калейдоскоп – цветовете му се пренареждат непрекъснато. При всяко, дори най-малко движение, картинката се сменя.

Да си остане между нас, но жените тук са открили най-примамливата форма на съществуване. Свободата. Там, където няма време, условностите са лесни за заобикаляне.

Пловдив е създаден, за да се научиш да си свободен. Да се луташ в тесните улички, да приклекнеш до охранена котка в Капана, да оставиш преуморените си лимоненожълти кецове да почиват на някоя тераса метри над пешеходците, докато ти пиеш нещо леко на бара. Да гледаш към небето – да, хубавите неща са банални – от моста на Гребната. Да успяваш да не закъсняваш ден след ден за работа, когато изкушения дебнат отвсякъде.

Жените тук могат да правят брускети с маслинена паста. И пиле фрикасе (някои). Жените тук си купуват цветни чадъри, защото и това е начин да заобиколиш дъжда. Случвало ми се да попадна на театрална постановка, на която мъжете, пръснати из салона в щастливата си битност на придружители, едва ли биха запълнили и ред.

Жените в Пловдив ходят на уроци по аржентинско танго. (Аз още планирам да се запиша). И на маунтийнбайк. Садят цвета, прибират се вечер с франзели, стърчащи от чантите, могат да сменят осветлението в банята.

Носят рокли на точки през лятото и вълнени пуловери дори през април. Защото изкуството да се харесваш се учи. И когато най-накрая успееш, си готова да живееш в Пловдив.

Под дантелените сенки в този град за бибоп и прикрита тъга жените вървят с изправени рамене и носят света в ръцете си. Веднъж видях младо семейство – майката гушкаше плачещо момиченце с тънки плитчици, до нея пристъпваше огромен и малко нелеп таткото, държеше детска кукличка и ключове за кола. Знаех, че това е просто миг от тяхното ежедневие, че нищо не значи, но бяха като кадър от филм, чийто смисъл ти убягва.

Жените на Пловдив са точно такива – те умело вървят по ръба, флиртуват със смисъла, дават ти възможност да ги измислиш. Покоряват сърцето ти и се стапят във въздуха.

Познавам няколко изумителни щурачки. Те не могат да бъдат разказани, с тях човек може да изживее шофиране в най-гъстата мъгла до „манастира в Куклен, щото е красиво“, бръмчене на мотор с кош през тунела, бране на букет от лайкучка посред нощ в анонимна ливада край Коматево. Или висок разговор на чаша вино в клуб, който е отворил по-рано от обичайното специално за вас. Това са четири различни жени. И четирите са артисти посвоему. Петата е облечена в гащеризон и кубинки и лети с блестяща фризьорска ножица между два полуетажа в центъра на града. Пуска ти чилаут, гледа те право в очите и обикновено прозира коя си днес отвътре. После вади на показ всичко, което си крил в сърцето си.

Коя си ти днес?

Има ли нужда да ти напомням, че Пловдив е град на смелите. Сложи си най-цветните обувки и му позволи да те обича.

Снимка: Спас Стоев

Последвайте списание Нула32 в Instagram - @nula32magazine
Стани част от Клуб Нула32, поръчай членската си карта тук!