градът
Градът, който ми даде шанс
октомври 28, 2020
свободни да творим
Свободни да творим
октомври 29, 2020

Мишо бармана от Кичука

бармана кичука

Мишо бармана, от Кичука, Пловдив, както обичам да казвам. Квартал, които завинаги остава в теб.

Михаил Узунов, барман в „Пощата“

Любовта към Пловдив не може да бъде описана с една дума или изречение. Тя е цялостно преживяване.

Макар и да не съм роден в този град, съм израснал в него. Мишо бармана, от Кичука, Пловдив, както обичам да казвам. Квартал, които завинаги остава в теб. Малките улички, често без осветление, които водят до големи и красиви паркове. Това, че е отделен от железопътните линии на града, правят квартала изключително чаровен, а за други страшен.

Много ясно си спомням как градът започна да се развива, как улиците ставаха все по-живописни, как започнаха да идват хора от други населени места и да се възхищават на града ни. А за мен местата, които останаха непокътнати в последните 20 години всъщност носят чара на града, защото минавайки оттам, сядайки на онова място на тепето и на онази пейка в Цар Симеоновата градина, на която пиехме бири и пушихме цигари, докато още бяхме ученици, са едни от най-хубавите ми спомени от прогимназиалните ми години. Други такива, за съжаление, се промениха коренно или пък напълно изчезнаха, но останаха яките истории и добрите приятелства, зародили се на улица „Братя Пулиеви“ с бира в ръка от „Македонката“, чакайки концерта в петък.

Пловдив беше безгрижен, сега е красив и артистичен и завинаги ще си бъде Айляк.


Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 – 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 – триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32

Подкрепете списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!