Мишо бармана, от Кичука, Пловдив, както обичам да казвам. Квартал, които завинаги остава в теб.

Михаил Узунов, барман в "Пощата"

Любовта към Пловдив не може да бъде описана с една дума или изречение. Тя е цялостно преживяване.

Макар и да не съм роден в този град, съм израснал в него. Мишо бармана, от Кичука, Пловдив, както обичам да казвам. Квартал, които завинаги остава в теб. Малките улички, често без осветление, които водят до големи и красиви паркове. Това, че е отделен от железопътните линии на града, правят квартала изключително чаровен, а за други страшен.

Много ясно си спомням как градът започна да се развива, как улиците ставаха все по-живописни, как започнаха да идват хора от други населени места и да се възхищават на града ни. А за мен местата, които останаха непокътнати в последните 20 години всъщност носят чара на града, защото минавайки оттам, сядайки на онова място на тепето и на онази пейка в Цар Симеоновата градина, на която пиехме бири и пушихме цигари, докато още бяхме ученици, са едни от най-хубавите ми спомени от прогимназиалните ми години. Други такива, за съжаление, се промениха коренно или пък напълно изчезнаха, но останаха яките истории и добрите приятелства, зародили се на улица „Братя Пулиеви“ с бира в ръка от „Македонката“, чакайки концерта в петък.

Пловдив беше безгрижен, сега е красив и артистичен и завинаги ще си бъде Айляк.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32