За мен градът е моята махала – Аджисана. В спомените ми като малка е пълно с деца и много весело, с игри по цял ден до късно вечерта.

Спаска Стефанова, пенсионерка

Каква може да бъде моята причина? Тук е моят корен, моето семейство, моята махала. За мен градът е моята махала – Аджисана. В спомените ми като малка е пълно с деца и много весело, с игри по цял ден до късно вечерта. Играехме на буки, на чилик и мачка, на мижидарка, на джамини. Мъчно ми е за тази атмосфера и за хората от махалата, за шума от сватбите дори. В новата кооперация, в която живея, всички са под наем и непрекъснато се сменят, местят багажи, мебели…  Липсват ми някогашните ми съседи, които ги няма вече или са се изселили от махалата. Никога не сме правили разлика помежду си, бяхме задружни и общувахме добре, не сме се делили на българи, цигани, турци, арменци. Вече 5 години не съм стъпвала на моята си улица и не знам как ще се почувствам, ако го направя, но все пак си мечтая да се върна отново. Хубаво е човек да мечтае. Това са моите мечти и моята махала.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32