№ 8

Над нещата

Нищо повече от един миг.

Текст, в който взаимно се убеждаваме, че се намираме на същото място по същото време, че сме заедно тук и сега. Това е съвкупност от сходните ни усещания, когато сме горе, над нещата, във висините, но и подчертаване на различните ни причини да се изкачваме, да не преставаме да покоряваме тези малки градски планини. Това е текст за Града над тепетата. Над пътища, сгради, хора, история и време. Този брой отива в безграничните предели на вятъра и погледите.
август 14, 2017

Писмо до Гогол

Това е от писмата, които само желаеш някой да ги прочете, но и да си помисли – иска ли и този някой да напише такова писмо. Здравей, Гогол, Знаеш ли, преоткрих те. Може би закъснях, но все пак, знай, преоткрих идеите ти. Творческата ти взискателност също. Изуми ме с чувството си за граждански дълг, което те е подтиквало през цялото време да създаваш шедьоври. Не предположих, че с всяко задълбаване в същината на „Мъртви души“обаче, ще се разлея в двете крайности. Не предположих, че ще ме […]
август 20, 2017

Каква будала само

Още щом зърнеше формите им в далечината на магистралата се успокояваше. Приемаше това, че са там, че са все още налични и не са изчезнали като сигурен знак, че вкъщи всичко е наред, че ще бъде наред, докато ги има. С приближаването се уголемяваха в погледа му и постепенно отместваха моментните тревоги и заблуди от хоризонта, запълваха празнината в пейзажа, с който беше свикнал от дете, дорисуваха го. Пейзажът, който го изпращаше при всяко заминаване, само за да го извика после пак. Винаги по същия начин […]
август 26, 2017

Наникъдето

Нетърпеливо поклаща крака във въздуха. Държи се с малките ръчички за кафявата кожа на седалката. Оглежда с любопитни очи цветовете…розово, жълто, зелено. Минали са точно 15 минути след три следобед. Настава суматоха, машинистите започват процедурата по откачане и прикачване на локомотива, под съпровода на „Жълтоклюно патенце”. Вратите се затварят, предупредителен сигнал…и потегляме. Точно по разписание в 15:30 часа Детската железница „Знаме на мира” напуска гара „Пионер”. Движим се по тесните релси с онази скорост, с която запомняш всяко листо, което преминава пред очите ти. Вдишваш свежия […]