№ 6

(НЕ)възможното тук

Поредната снимка в албума, опит за улавяне на отсъствието.

Едва ли обаче в сегашното ни усилие можем да дадем дори и частичен универсален отговор на въпросителната, пред която сме изправени. Потърсихме думите Ви в настоящата книжка, именно защото осъзнахме колективната си неспособност да овладеем огромното и абсолютно колебание, което се оказа отдавна планираното заглавие. Това, което Ви предлагаме тук не е нищо повече от просто поредната снимка в албума, от просто поредния опит за улавяне на отсъствието, удобно настанило се по празните места.
януари 20, 2017

Реалността е занимание самотно*

III-то място в конкурса „(Не)възможното тук“ – В болница сме. Ние. Сме. В болница. – Не. Не сме. – Напротив. Огледай се! Така и направих. Намирах се в малка стая, чиито стени бяха боядисани в бяло. Всъщност не само стените, всичко беше бяло. Неудобното метално легло, върху което седяхме с това непознато, тъмнокосо момиче, големият гардероб, заемащ по-голямата част от стаята, лампата, която светеше с неприятна бледа светлина. Дори аз бях облечена в бяла нощница. Разтърсих глава. Не. Стените не бяха бели. Бяха в приятен светлочервен […]
януари 23, 2017

За Казандзакис, театъра и всички улици

Пристигнах в театъра млада. Твърде млада или може би твърде наивна. Все още вярвах, че зад магията „театър“ единствено съществува някакъв появил се от друга вселена магичен прах. Прах, който полепва по миглите на актьорите, впива се в метлата на чистачката, искри по мустаците на театър майстора. Все още не знаех, че там някъде, зад завесата, има нещо друго. Нещо много повече от театрален прах, магия, фокус. Не знаех толкова много неща, че сега, когато гледам на тях с едно малко по-разтворено око, професионално или уязвимо, […]
януари 31, 2017

Не-въз-мож-но

(Не)възможното тук… Не-въз-мож-но е тук! Възможно ли е да се завърнеш, невъзможни приятелю? Трябва все нещо да се размести, за да бъдем някъде, където да ни е добре! Ж-то има вкус на ограда, чиито трески се забиват между зъбите. има вкус на оня път, когато мислех, че се закачаш. – Защо ми бъркаш между ребрата? – попитах. А ти продължи да ме гъделичкаш с дългите си, дъъълги пръсти и каза, че може и с нож, ако искам. – Ха-ха. Не е смешно. Не си се закачал. […]