№ 14

Неговото заедно, обречено на самота

Песента на града, които възкръсва изпод руините на културата.

Четиринадесетият ни брой не поставя оценки и не прави прогнози, а единствено напомня за нещата, които и преди, и след 2019 година ще продължат да ни бележат като хора, родили се на това магично място на възвишения и река. Понеже времето е прекалено голямо в сюжета на календарността. И когато и последният турист си тръгне, и последната светлина от прожектор угасне, и последната гайка от сцена бъде прибрана от майстора на за кратко съществувалите светове, тогава може би настоящият ни брой ще засвири песента на града, които възкръсва изпод руините на културата.
февруари 6, 2019
Ландос

Отвъд „Ландос“

А самото начало на „Ландос“ е нещо като въображаемо КПП, липсва само граничарят, който да събира по пет лева за вход и… Колкото трябват за изход. енят е неделен, мокър, сив и особено ноемврийски. Въздухът е силен и примесен с автомобилни изпарения, остава по небцето и се задържа натрапчиво дълго. Тръгвам по „Мария Луиза“, продължавам по „Цариградско шосе“ и на кръстовището наляво по „Ландос“. Вече съм в Столипиново. Движа се бавно на втора и трета, за да не ударя някого. На пръв поглед е оживено, но […]
февруари 10, 2019
Матера

Мантрата на Матера

От „срама на Италия“ до бляскаво прераждане – драматичната съдба на Матера Матера е град в Южна Италия, в регион Базиликата. Преди да замина, като един изключителен представител на съвременния човек, който не умее да се задълбочава или концентрира, прочитам най-важното: един от най-старите постоянно обитавани градове в света, Sassi di Matera (sassi от итал. камък) – историческият център на Матера, разделен на два квартала Sasso Caveoso и Sasso Barissano, уникални по рода си къщи и църкви, вградени в скалите, днес реставрирани и превърнати в една от […]
февруари 12, 2019
артаджиите

Ние, артаджиите

Какво се случва в главата на артаджиите? Как се въртят мислите им? Предстои пътешествие през една артаджийска мисъл, но преди това нека да изясним, че имаме една и съща представа за арт. Дефиницията на това нарицателно се базира на едно и също при всички — интерпретация на света, изразяване на индивидуалността, неповторимостта, уникалността на всеки един. Само някои обаче виждат истинското изкуство, отвъд артаджийството. От 2-3 години в Пловдив има една пост-културна сцена, чието мото е „Изкуство, а не арт“. Преди още 5-6 години един от […]