№ 14

Неговото заедно, обречено на самота

Песента на града, които възкръсва изпод руините на културата.

Четиринадесетият ни брой не поставя оценки и не прави прогнози, а единствено напомня за нещата, които и преди, и след 2019 година ще продължат да ни бележат като хора, родили се на това магично място на възвишения и река. Понеже времето е прекалено голямо в сюжета на календарността. И когато и последният турист си тръгне, и последната светлина от прожектор угасне, и последната гайка от сцена бъде прибрана от майстора на за кратко съществувалите светове, тогава може би настоящият ни брой ще засвири песента на града, които възкръсва изпод руините на културата.
февруари 19, 2019
Стефчо

Изчезналият град

Стефчо беше станал рано, както обикновено. Имаше си начертан маршрут, който строго спазваше всеки ден. Понякога дните не бяха успешни и се налагаше да импровизира. Забиваше се по нови улици и влизаше в непознати барчета. Започна бизнеса си преди години сам, когато вече не намираше алтернатива и не го взимаха в нито една институция. Той и не искаше. Тази работа предполагаше свобода, разполагане със себе си и среща с много различни хора всеки ден. Разбира се, понякога добавяше и нови локации, колкото да не му омръзне […]
февруари 24, 2019
Белия вожд

Трубадурът и гениалната му улица

Белия вожд може и да няма категорично мнение по въпросите, които този брой повдига, но може би и не трябва да има. Срещам го случайно. Помага ми да паркирам в събота вечер на „Отец Паисий“. Не знае на кого дава указания. Когато изключвам двигателя, вече е продължил по пътя си. Извиквам се, за да му благодаря и го връщам с няколко крачки назад. Каня го на по бира, но отказва. Някакъв майстор щял да идва у тях, затова се разбираме за утре. За тези, които сега […]