влюбваш се
Влюбваш се в града, когато останеш насаме с него
октомври 19, 2020
към Пловдив
Да се носиш към Пловдив
октомври 19, 2020

Който не е готин, няма право да е пловдивчанин

пловдивчанин

Винаги съм казвал, че Пловдив си е моят град. Само моят и на никого другиго. Който е готин, може да е и негов, който не е – няма право да е пловдивчанин.

Атанас Димитрайков – Liter Jack

Като дете, преди да заминем с родителите ми за чужбина, си мислех, че оттук ще ми липсват хората. Казвах си „защо да ми липсва градът, това са просто едни улици“! Отидохме и тъкмо тези улици започнаха да ми липсват. Живял съм в Израел, Канада, Испания и Англия и мога да кажа, че човек свиква навсякъде, но ако има чувство за принадлежност, е друго.

Повечето хора днес са листа, а листата падат от дървото и вятърът ги разпилява. Когато имаш корен и усещаш връзката си с него, тогава се чувстваш на място. Откъдето и да мина тук, се сещам за някого, за какво сме си говорили, какъв момент сме споделили… Живеем във време, в което рано или късно всеки си тръгва. Нашето място обаче е това, което пази спомена. Дори и да не си се виждал с човек от години, емоцията си е там. За този, който я търси. Достатъчно е само да изпушиш цигара на мястото, за да си върнеш спомена, да го повториш.

Винаги съм казвал, че Пловдив си е моят град. Само моят и на никого другиго. Който е готин, може да е и негов, който не е – няма право да е пловдивчанин. А си готин, когато първо си възпитан, и второ – не се влияеш от мнението на хората. Когато не правиш нещо, за да се харесаш, а защото затова си роден и не би искал да правиш нищо друго. Да разполагаш с времето си, за да са пълноценни дните ти. И да обичаш мястото, защото ти си в едно с него.


Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 – 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 – триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32

Подкрепете списание Нула32 с месечно дарение в Patreon!