№ 15

Пороци

Понякога ужас, друг път – произведение на изкуството.

Пороци е бягство. Укритие от действителността, която непрекъснато очаква да си на ниво и да работиш за самата нея, да си адекватен гражданин. Спасение от заблудата за успеха. Разрез в линейното време и път през нерационалното осмисляне на нещата. Онова, което трябва да се случи, за да промени и осмисли живота ни. Оковите на вечното очакване, които заключваме сами.
април 14, 2019
Пороци

Защо… Пороци?

Пороци не порицава никого, нито обвинява в нещо Пороци е стърготина в дланта на годината, в която Пловдив трябва да се представи на света с висотата и престижа си. Настоящият ни брой разказва за всичко онова, което е неизменна част от човека и човешкото, но остава зад фасадата на благоприличието. В следващите страници сваляме маската на обществените норми и поглеждаме човека в неговите шумни и ярки, тихи и самотни слабости. В брой № 15 търсим и осветяваме недостатъците си, изследваме зависимостите си, а на места може би […]
април 25, 2019
хазартът

Бог от машината

Хазартът единствено дава измерения на пропадането. Стоиш пред Господ в машинката от казиното и казваш „Господи, помогни ми!“. Това правиш. В началото на тази тема се срещаме с Димитър Стоянович, главен редактор на списание L’Europeo. Повод за разговора ни е 59-ия брой на изданието, в който обект на размисъл беше един от най-популярните и глобални пороци, а именно – хазартът. Доста неща могат да ни разсеят в кабинета на събеседника ни, но вниманието ни грабва непознатата и все още неокачена черно-бяла фотография на Кемал Ататюрк, който […]
април 25, 2019
алкохолът

Светлината си отива на разсъмване

Алкохолът в нашата малка и тъжна част от света е решение за всеки и всичко – за сватба, за смърт, за смелост, за лек. Често несъзнавана ритуалност. С изгорял стомах, възпален черен дроб, разстроени нерви, небръснати и отпуснати, равнодушни към всичко в света, непоносими сами на себе си, те седят така и пият и пиейки, очакват най-сетне в съзнанието им да пламне оная чаровна светлина, с която пиенето осиява ония, дето напълно му се отдават, заради която сладко се страда, пропада и умира и която за […]