В рутината на деня, която всъщност, винаги е различна. В историята която Стария град ми разказва.

Моника Василева, влогър

Кой изобщо може точно да изброи нещата, които обича в Пловдив докрай? Пловдив е красив хаос, който не мога просто да категоризирам. Винаги нещо ми убягва. Пловдив е моята малка вселена. Пловдив е приключение от Капана до края на света. Пловдив е изненада във всеки един аспект. Загадка е какво предстои.

Пловдив е романтика във всеки изгрев и залез, в атмосферата на малките, уютни, водещи ме кой знае къде улички, в следобеда на тепетата. В рутината на деня, която всъщност, винаги е различна. В историята която Стария град ми разказва. В гледката зад всеки един ъгъл. В очакването да се върна вкъщи. В усещането, което всяка среща ми носи.

Спомням си обаче една определена среща – когато за пръв се влюбих тук. Буквално. Беше залез след лято. Във въздуха витаеше нежност и детска наивност. Първата ми целувка. Първото ми докосване. В парка. Място, което може би никой друг не би намерил за толкова романтично. Но какво значение има, щом аз настръхвам всеки път, когато мина оттам.

Това е Пловдив за мен. В който друго, освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи. Спомен. Магия. Еуфория. Мястото, където атмосферата ме кара да се влюбвам отново и отново. Във всичко. Не мисля, че някъде другаде бих се вписала по-добре оттук.

Моят любим дом.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32