Пред нас има голяма каменна саксия с жълти цветя, от онези, които ги има във всички градове по света

Трифон Ташев, осветител

Стоим с колегата, сценичен работник, на товарния вход на театъра и чакаме. Част от декора за предстоящото представление пътува с актьорите от София, а те закъсняват. Приятно топло е, водата от фонтана се спуска бавно по стълбите на Каменица. Коли рядко минават и при всяка една поглеждаме с очакване. Почти не си говорим, но мълчанието не е неловко, а някак спокойно пребиваване на две души в тишината. Времето до представлението наближава, но колегата е спокоен. Той изглежда сякаш е от хилядолетия в този театър и ми вдъхва доверие, че всичко ще се нареди без проблеми. Пред нас има голяма каменна саксия с жълти цветя, от онези, които ги има във всички градове по света. Слънце, вода, цветя, графити по стената на театъра, желязна врата разкриваща декори, стълби, прожектори.

Две жени, които работят за чистотата на Пловдив, се изкачват по стълбите и започват да шетат нещо покрай саксиите. Едната от тях се приближава към саксията пред нас и виждам с голямо изумление, че хваща някои от цветята и ги изкоренява. Здрави жълти цветя се озовават в торбичката за боклук. Тя улавя погледа ми, който казва: „Ама защо ги изкореняваш тези цветя“.

Жената с жълтата жилетка ме поглежда в очите и ми казва: „Ами то като при хората. Изглежда като човек, ама не е.“

Стоим с колегата сценичен работник на товарния вход на театъра и чакаме.

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32