№ 20

Седмият хълм

Не познавах този град, преди да позная поетите му.
юли 10, 2020
Щрихи за поети

Щрихи за поети

Повече от половин век чета, препрочитам и пиша за творците на родния ми град. Няма да престана да цитирам Назъм Хикмет: „Градовете не със своите площади са големи, а със своите поети“. И да твърдя, че да живееш В Пловдив значи да живееш С него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото е местожителство. Тук предлагам фрагменти за част от лириците на Пловдив с надеждата, че младите хора ще оценят тяхното значение за духовността на древния и вечен град. Давид Овадия (1923 – 1995) […]
юли 16, 2020
Иван Теофилов

„Усмивката на погледа ми, който следи нещата и ги обяснява“

Градът в творчеството на Иван Теофилов е като някакво следващо ниво в разбирането за град – пространство, събрало в себе си всички предходни свои състояния, наслоило ги в паметта на предметите си Живеенето в Пловдив означава ежедневно очароване. Това е прехласването в някоя захвърлена руина, изтръпването от обкръжението на нещата и онова необяснимо огромно и леко замисляне сред географията на улиците, което идва и си отива неотговорено. И в това благодатно-трагично живеене творчеството е начин за справяне с мащабите на света, които надничат зад фасадите, помахват […]
юли 16, 2020
Александър Бандеров

Да сънуваш с Александър Бандеров

„Не съм срещала в друга поезия такъв образ, метафора и изказ за силата на спасителните детски спомени като този у Александър Бандеров.“ Пловдив е дал на българската поезия редица значими имена. Не обичам списъците, в тях винаги има вероятност някой да бъде пропуснат, но когато говорим за пловдивски поети, творец като Александър Бандеров няма как да остане премълчан. Поетът си отива от този свят в студен ноемврийски ден през 2007 г. в Торонто, далече от юга и тепетата на любимия си град. Последната му стихосбирка носи […]