№ 4

СУБкултурна столица

Където вселената е луда, пътищата много.

В следващите страници намираме пресечната точка между чувството за принадлежност и приятелството, където обграждането със себеподобни  прави осмислянето на живота една идея по-възможно. Субкултурите са спасение от агресивното уеднаквяване, което моделира музиката, дрехите и ценностите; от страха и гнева, които раждат самотата. Те са естествената съпротива срещу фалшивия свят. Това е да светиш в тъмното, да си птица насред океана, цвете върху скалите, шепа вода върху огъня на окъснели планинари.
юни 15, 2016

Защо… Субкултурна столица?

На Владимира, която ни гледа от небето Всички разбрахме какво ще се случи през 2019-та. Кулминацията на кулминациите. Ние обаче се уморихме да гледаме как се надуват балони. Проглуши ни шумът на фанфарите. С настоящия брой си взимаме почивка от тържествената истерия покрай титлата. Хвърляме поглед зад ъгъла на злободневното, завиваме рязко от начертания маршрут за следващите три години и навлизаме в автономните територии на субкултурите – като отделни съставни части на масовата култура, но и като нейно отрицание… Като нужния баланс в обществото. „Субкултурна столица“ […]
юни 23, 2016

По пътя на субкултурите

„Защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват.“ Из „По пътя“ на Джак Керуак Улицата е техният дом. Музиката е тяхната Библия. Нетрадиционната визия е тяхната характеристика. Жаргонът е техният език. Свободата е тяхното […]
юни 29, 2016

Тежкото, неподатливо ядро

Първият път, когато попаднах на хардкор концерт, бях сравнително малък. Беше случайно и не съм имал каквито и да е очаквания, дори не знаех къде точно съм. Първото ми впечатление беше, че тия пичове крещят наистина много. Дори повече от познатите ми метъл банди. Второто, което научих, беше да стоя по-далеч от кръга пред сцената, за да не изям някой лакът съвсем случайно. После осмислих цялата картина и разбрах защо го правят. Те бяха съвършено свободни. И искаха да го извикат силно, на целия свят, да […]