№ 3

С дъх на тютюн

Руините, върху които за пореден път сме принудени да градим паметта си…

„С дъх на тютюн“ ще създава необходимото отношение. Ще напомня за някогашния нахален аромат, за архитектурата на мястото, за търговския нюх на най-успешните предприемачи в следосвобожденска България. Ще разказва за милион цигари на смяна и за кръвта на работническото недоволство с единствените му вечни трепети за равноправие и справедливост. Ще поглъща с атмосферата, вдъхновила Димов да напише шедьовъра си. Третият брой ще показва добрия пример и светлото желание за нов живот. И не на последно място – тайно ще се надява да не е закъснял.
април 9, 2016

Защо… С дъх на тютюн?

На Владимира, която ни гледа от небето Имахме убийствен увод за този трети брой, ама ни го събориха.Часове преди да сложим последната точка с огорчение разбрахме за рушенето на сградата, изобразена на корицата му. Часове преди уж една случайна грешка да бъде поправена и бившият тютюнев склад на улица „Одрин“ да бъде обявен за паметник на културата. Часове преди да пуснем настоящия брой за печат си помислихме, че сме закъснели с него. Бяхме там онази неделя. Видяхме летежа на красивите гипсови вази от фасадата и разбиването […]
април 10, 2016

Миризмите на града

„Този, който управляваше аромата, управляваше сърцата на хората.“   Из „Парфюмът“ на Патрик Зюскинд Когато подушваме нещо, източникът на миризмата отделя молекула, която стимулира специални нервни клетки, разположени навътре в ноздрите. Клетките от своя страна изпращат сигнал до мозъка, за да може той да разкодира миризмата. С годините натрупваме информация за различни ухания и формираме лични усещания за тях. Така обонянието ни образува своя собствена памет. Определени аромати започват да ни привличат и да ни доставят удоволствие, а други намразваме и чувстваме като непоносими. Често пъти […]
април 17, 2016

Имената, които трябва да знаете

„Изкарваме си прехраната с онова, което получаваме, но животът ни се измерва с онова, което даваме.“ Уинстън Чърчил Може би изглежда странно да говоря за дарове, когато става дума за онова тютюнево време. Може би е налудничаво да се ровя из забравените истории на хора, заключени между дебели корици, когато трябва да надникна в същността на завета на тютюнотърговци, изкачили се до върха. Но по-голямо е безразсъдството да не направя това. Да не Ви разкажа за Куцоглу и Кудоглу, чиито дарове вдъхват сили на хиляди българи […]