„Усещам те мой, а себе си – твой“

Не знам, усещам те мой, а себе си – твой. Позволи ми това да е достатъчно!

Кирил Николов, адвокат-виночерпец

Да отговоря на „Защо обичам Пловдив?“ се затрудних. Дори като поколенческа майна се размислих напрегнато, а сетне осъзнах, че нямам задоволително обобщаващ отговор. После се засмях, присещайки се за краткия диалог между чаровния мошеник Остап Бендер и безхитростната Зося Викторовна:

- Защо ме обикнахте? (пита той)

- Вие сте нежна и възхитителна,(отговаря тя) вие сте най-добрата в света!

Събитията в романа, а мисля, че и в живота изобщо, показват, че който може да обоснове защо обича, изглежда не обича съвсем. Явлението сякаш не е теорема, а по-скоро аксиома. „Какво знам“ ми стига, „откъде го знам“ ми е ненужно в любовта.

- Защо ме обичаш? (ме пита Пловдив)

- Не знам, усещам те мой, а себе си – твой. Позволи ми това да е достатъчно!

Текстът е част от юбилейния брой на списание Нула32 - 32 причини да обичаш Пловдив

Празникът на Нула32 - триумф на списанията изобщо
5 корици за 5 години Нула32