№ 12

Най-високото стъпало в непосилния път към помирението с идеята за град

Нямаше как да разкажем Пловдив без душите ни да се облегнат по вековните фасади на Стария град, без да разбутаме пластовете минало и да потърсим между тях свързващото, предвечното, нишката на живеенето. Онова, което скрепява къщите по кривия калдъръм и ги обединява днес във величествено царство на спокойствие и утеха за всяка самота. Позволихме на телата си да се изморят, а духът ни да се пръсне сред камбанарии, липи и сенки. Почувствахме Стария град в неговата неизменчивост, надживяла епохите, религиите и народите, ходили по стръмните му пътеки.
юли 13, 2018

Защо…?

На Владимира, която ни гледа от небето Безсилието ни да намерим думи, които да рамкират настоящия брой, роди неозаглавената му корица. Тази тиха и безмълвна фотография, побрала в себе си повече време от всяка друга досегашна, сякаш ни се „прошепна“ сама. Всичко тук беше вече написано, а ние просто се озовахме между редовете му. Старият град неизменно се прокрадваше във всеки един от предишните ни броеве, но умишлено не позволявахме историята за него да започне. Доколкото можехме да удържим това, разбира се. Духовните му проекции върху […]
юли 18, 2018

Колоритен, показен, еклектичен

С ясното съзнание, че не можем да изговорим Стария град от едно време и да обхванем само в няколко страници широкия спектър от подтеми, които той предлага, търсим помощ от фейсбук страницата „Архитектурата на Възрожденския Пловдив – Φιλιππούπολις, Filibe“. Срещам се с Костадин Андонев – част от администраторския ѝ екип, и едно от първите неща, които той ми казва е, че каквото и да си мислим, че знаем за миналото на Стария град, трябва да сме наясно, че най-вероятно то е погрешно. Смела прогноза, но бързам […]
юли 18, 2018

Стария град е

Да пиша за Стария град означава да разплета нишката на своите спомени до самото тяхно зараждане. Старият град е моят път назад от София до Пловдив. Той е моят път назад до самата мен. Първият спомен в живота ми е за ожулено коляно в гладък сив камък. Представям си го като някакъв ритуал – кръвта ми е попила в камъка, точно под Хисар капия, и така детската ми душа се е вградила завинаги там. Старият град за мен е безкраен бяг и бавно твърдо пристъпване. Те […]