№ 12

Най-високото стъпало в непосилния път към помирението с идеята за град

Нямаше как да разкажем Пловдив без душите ни да се облегнат по вековните фасади на Стария град, без да разбутаме пластовете минало и да потърсим между тях свързващото, предвечното, нишката на живеенето. Онова, което скрепява къщите по кривия калдъръм и ги обединява днес във величествено царство на спокойствие и утеха за всяка самота. Позволихме на телата си да се изморят, а духът ни да се пръсне сред камбанарии, липи и сенки. Почувствахме Стария град в неговата неизменчивост, надживяла епохите, религиите и народите, ходили по стръмните му пътеки.
13/07/2018

Защо…?

На Владимира, която ни гледа от небето Безсилието ни да намерим думи, които да рамкират настоящия брой, роди неозаглавената му корица. Тази тиха и безмълвна фотография, побрала в себе си повече време от всяка друга досегашна, сякаш ни се „прошепна“ сама. Всичко тук беше вече написано, а ние просто се […]
18/07/2018

Колоритен, показен, еклектичен

Анализираме историческите факти. Доверяваме единствено на достоверни доказателства и на собствените си наблюдения и познания за архитектурата на познатата ни възрожденска къща. С ясното съзнание, че не можем да изговорим Стария град от едно време и да обхванем само в няколко страници широкия спектър от подтеми, които той предлага, търсим […]
18/07/2018

Стария град е

Да пиша за Стария град означава да разплета нишката на своите спомени до самото тяхно зараждане. Стария град е моят път назад от София до Пловдив. Той е моят път назад до самата мен. Първият спомен в живота ми е за ожулено коляно в гладък сив камък. Представям си го […]