№ 12

Най-високото стъпало в непосилния път към помирението с идеята за град

Нямаше как да разкажем Пловдив без душите ни да се облегнат по вековните фасади на Стария град, без да разбутаме пластовете минало и да потърсим между тях свързващото, предвечното, нишката на живеенето. Онова, което скрепява къщите по кривия калдъръм и ги обединява днес във величествено царство на спокойствие и утеха за всяка самота. Позволихме на телата си да се изморят, а духът ни да се пръсне сред камбанарии, липи и сенки. Почувствахме Стария град в неговата неизменчивост, надживяла епохите, религиите и народите, ходили по стръмните му пътеки.
юли 23, 2018

Крепостта на хълма

Плътта на българската държава създаде Аспарух, нейния дух – Кирил и Методий. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ в плътен строй стояха езикът, писмеността, литературата” акад. Д. Лихачов Вече мислено сте отправили поглед към руините на върха на Небет тепе. Ако имате по-богато въображение, издигате зидовете и си представяте как ромеи, кръстоносци и българи си оспорват укреплението, докато накрая турците не го унищожават заедно със спомена за някогашните съперници. Сега се преместваме надолу по Трихълмието, […]
юли 28, 2018

Ясас, Филипополис

Един от любимите ми спомени от пътуванията ми в чужбина е срещата с възрастна жена в Гърция. Докато се разхождах в малко градче, където не се очакват много туристи, бабата ме заговори и на някакъв странен балкански език се опита да разбере какъв съм, откъде съм. Дълго ѝ обяснявах, че съм от „Пловдив“, като с жестове и използване на турцизми се стараех да представя, че това е вторият по големина град в съседната на Гърция – България. Нищо не проработи, докато не ми просветна очевидният отговор: […]
юли 31, 2018

Цветът на нара

Майка ѝ протяга ръце. Увити в памучно платно са дървените ѝ сандали за баня – две дъбови плочки, изсечени в змиевидна форма, покрити със седефени люспи, всяка прикована към две дървени поддръжки. „Ануш, в  Сасун има само мъртви обущари. Върви сега, хокис. В града под тепетата чешмите не са пресъхнали“ – шепти мама с премалял глас. Ануш тича надолу по стръмната калдъръмена уличка, косите ѝ се измъкват от плитките и се разпиляват из вятърния пейзаж. Тя усеща как дървените сандали се впиват в хълбока ѝ, докато […]