Попитахме трима журналисти с дългогодишен опит в занаята коя е най-важната новина, която са отразили за Пловдив. Познаващи цената на думите, тежестта на всяка секунда ефир, неблагодарността на професията, но и способността ѝ да променя средата, отпечатваме историите им без редакторска намеса.

Нери Терзиева

Чак вчера, цели 33 години след първия свободен митинг в Пловдив, научих, че от сградата на Окръжния комитет на БКП на централния площад са ни наблюдавали и са се превивали от смях. Ами да, какво да ги притеснява? Гледката бяхме ние – двайсетина журналисти, децата ни, неколцина научни работници от Пловдивския университет, петдесетина ученици от руската гимназия, излезли от киното, няколко минувачи.

Първият митинг една седмица след падането на Тодор Живков! Невинни лозунги, като „Гласност“, „Да върнем смисъла на думите“, „Искаме свят без лъжи“ и „Демокрация“. Нарисуваха ги малките синове на Весето Божилова предишната вечер под диктовката на майка си, а в кухничката им в ж.к. „Тракия“ токът ту спираше за дълго, ту идваше за кратко. Национален режим на електричеството – един час има, три няма. Държава-дискотека.

Бях чула от приятели, че на 18 ноември в 18 часа в София се събира голям митинг. Бързахме да изпреварим столичани. И ето я съботата на „бунта“, 11 часа пловдивско време. Скръндзаво слънце осветяваше Главната, но за нас си беше жега. Крачехме към Военния клуб и викахме: „Хайде с нас, хайде с нас!“. Никой не се присъединяваше, само страхът се влачеше на каишка в късите ни сенки.

Застанахме на стълбите на Военния клуб. Притичаха колегите от подвижната репортажна станция на радио-телевизионния ни център и донесоха микрофон. Не помня какво съм говорила. Но на всички ни се говореше. Притича отнякъде тогавашния кмет Тодор Петков – и той говори. Жена грабна микрофона и се оплака от зет си…

Иван Желязков снимаше, Тодор Даскалов филмираше. Вечерта излъчихме.

След години прочетох, че се предписва роля на журналистиката в САЩ, заради атентатите от 11 септември – репортерът трябва да е съучастник в големите промени. Не просто да е наблюдател. Още не знам дали трябва да е така.

Заглавна фотография: Нери Терзиева © Иван Коджабашев

Битката на полето на съдържанието – за обществените медии с Десислава Шишманова и Марин Данев

„Ние трябува да бързаме“ – преглед на печата в Източна Румелия“

Не е най-добрата, но друга вече няма“ – историята на ПОТВ